Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2018 19:02 - Екзотични сведения за различни типове „чудовища“ Част1
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 1215 Коментари: 0 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Рядко публикуваме теми, които не са авторски или в превод за пръв път на български, но има неща, които считаме, че трябва да присъстват в сайта ни чисто като база данни за препратка. В случая, темата за чудовищата е екзотична и доста рядко срещана (частична информация за тях на български може да бъде открита в старата книга „Морски змейове на Греъм Макюън). Това е така по множество причини.

Първо, защото, както повечето от вас навярно знаят, морските дълбини са по-слабо изучени от космоса и е наивно да казваме „какво може или „не може да съществува там долу. Ето защо и данните са толкова малко и те спадат най-вече към графата „фолклор.

Второ, настъпването на човешката цивилизация в океаните и моретата е достатъчна заявка тези същества да се отдалечават вибрационно от вниманието и взора ни. Това само би довело до още по-голяма експлоатация на водната шир, нейното замърсяване и в крайна сметка – опитомяване. На практика – един нов Disneyland. В крайна сметка никой не би подложил дома си на заплаха единствено за да се види в интернет – включително и водните чудовища :)

Трето (частично свързано с второ), водата има изключително силно застъпен портален елемент. Това означава, че тя се явява своего рода gate през който нещо постоянно може да преминава (което и става)Много често, сведенията на хора имали срещи с подобни създания са именно мимолетно зърване на нещо просмукало се от паралелна реалност (близка или много по-различна от нашата). В повечето случаи именно това е причината тези същества да не могат да бъдат открити впоследствие при сканиране с модерни апарати (типичен пример – чудовището от Лох Нес). Което, разбира се, не означава, че „такова животно нема. Просто, както винаги, нещата са малко по-сложни...

Това, което следва, е глава-компилация от материали публикувани под обща шапка в книгата „Пратеникът на Бога (2-ра и 3-та част). Това е рядко издание, което наш познат преведе и издаде преди 3 години. Книгата по своето същество е християнска и се отнася до предсказанията на православния отрок-дете Вячеслав (живяло в Русия в края на миналия век). Публикуваме тази интересна за нас част касаеща всякакви сухоземни и водни „чудовища, което да обогати библиотеката на „Паралелна Реалност с разрешението на българския ѝ преводач – д-р Венко Вълчев за което – приятелски благодарим :)

 

  

УЧЕНИ ПРОКАРВАТ СОНДА НА ДЪЛБОЧИНА 14,4 км. И ЗАЯВЯВАТ: НИЕ ПРОБИХМЕ ОТВОР КЪМ АДА...

 

Учените, които прокараха сонда на дълбочина 14,4 км. за изучаване движението на масивните плочи под повърхността на земята, заявяват, че са открили ада. Това откриваме в почтения финландски вестник „Аменасастия“, цитиращ съветския геолог Дмитрий Аваков, който е казал, че ужасяваща твар с крила, изригващи гръмки проклятия е излетяла от сондата, като преди това били спуснати в ствола на сондата микрофони.

Като комунист, аз не вярвам в небесата или Библията, но като учен, аз вече вярвам в ада.“ – казал доктор Аваков. „Не е нужно да се казва, че ние бяхме потресени, правейки такова откритие. Но ние знаем, какво сме чули и знаем, какво сме видели. И ние сме абсолютно убедени, че сме пробили врата към ада.“ По слуховете, ужасната драма се е разразила, когато съветските геолози, пробиващи сонда в неуказано място в Западен Сибир (на дълбочина 14,4 км. засега има само една сонда СГ-3 на Колския полуостров – белпрна статията), достигнали дълбочина 14,4 км. Съгласно доктор Аваков, свредлото внезапно започнало бясно да се върти, показвайки, че ние сме достигнали голям джоб или пещера. „Температурните датчици показваха драматично увеличение на топлината, измерващо 1075,6 градуса по ЦелзийКогато повдигнахме свредлото, то не можехме да повярваме на очите си. Изведнъж в облака газ се появи твар с вампирски изглед с огромни очи и нокти, и изпищя като диво животно преди да изчезне. Част от работниците и инженерите се разбягаха, а на тези от нас, които останаха, ни се удаде да научим повече. Спуснахме в сондата микрофон, предназначен да записва звуци от движенията на литосферните плочи. Но вместо движения на плочите, чухме човешки глас, в който звучеше болка. Отначало помислихме, че звукът го издава нашето собствено пробиващо оборудване, но когато го приведохме в ред и проверихме всичко това, то нашите най-лоши подозрения се потвърдиха. Виковете и воплите не бяха на един човек, а на стотици и милиони хора. За щастие, имахме включено записващо звуковете устройство и притежаваме предизвикващите ужас звуци, записани на магнетофонната лента. На този стадий прекратихме изпълнението на проекта със сондирането и запечатахме устието на сондата. Бе ясно, че бяхме попаднали на нещо, извън пределите на знанието и разбирането. Видяхме и чухме неща, които никога не сме очаквали да видим и чуем. Съветските официални длъжностни лица отказаха да коментират това съобщение, опирайки се на това, че магнетофонните ленти все още се изучават и на това, че това изучаване ще бъде завършено по-късно тази година. Можем само да се надяваме, че Съветският съюз ще съобщи всички подробности.

 

Съобщението е на вестник „Аменасастия“ в едностранична редакторска бележка, „Светът има право да знае

Стен Мюлер

Превод Д. Краюшкина, Списание „Кръгозор

 

 

МУТАНТИТЕ ПРЕВЗЕМАТ ПРОСТРАНСТВОТО

 

Какво там още има у тях...“  с досада каза шофьорът Григорий, но изведнъж рязко удари спирачките и ми викна: Гледайте... бързо! Какво е това?“ Прозорчето на кабината се засенчи от скочилия отгоре радист. С оръжие в ръката той се хвърли върху голямата дюня. По нейната повърхност се движеше нещо живо. У това същество не можеше да се видят ни крака, ни уста или очи. Повече от всичко то приличаше на част от дебел колбас с дължина около метър. Големият и дебел червей, неизвестен жител на пустинята, се извиваше върху виолетовия пясък. Тъй като не съм специалист по зоология, аз, все пак, веднага разбрах, че сме изправени пред непознато животно. Те бяха две.

 

Този фрагмент от разказа на известния палеонтолог и писател И. А. Ефремов е бил написан след експедицията в пустинята Гоби. По-нататък Ефремов разказва за това, как хората дотърчали до загадъчни същества, напомнящи червеи. Внезапно всички червеи се свили на кълбо. Цветът им от жълто-сив стана виолетово-син, а по краищата – яркосин. Неочаквано радистът рухнал ничком на пясъка и останал неподвижен. Шофьорът побягнал към радиста, лежащ на 4 м. от червеите и изведнъж странно огъвайки се, паднал на едната си страна... Червеите изчезнали някъде. Обяснение на загадъчната смърт на своите другари, за които героят разказа, получихме от водача ни, както и от всички други експерти от Монголия, и то се състоеше в това, че в безжизнените пустини обитава животно, наричано „олгой-хорхой“. То нито веднъж не е попадало в човешки ръце, отчасти защото те живеят в безводни пясъци, отчасти поради страха, който изпитват към тях монголите. Този страх е напълно обясним: животното убива от разстояние. Каква е тази тайнствена сила, която притежава олгой-хорхой, никой не знае. Може би, това е огромен по мощност електрически разряд или отрова, разпръсквана от животните.

Разказите за тайнствени същества, живеещи в безводните пустини на Централна Азия, съществуват отдавна. За тях, в частност, споменава известният руски изследовател и пътешественик Н. М. Пржевалски. През 50-те години на XX век американецът А. Нисбет се отправил да търси олгой-хорхой във вътрешна Монголия. Дълго време властите на МНР не са му давали разрешение за посещение, предполагайки, че освен зоологическите, американецът може да има и други интереси. През 1954 г., получавайки разрешение, експедицията на два Land Rover-а излязла от селото Сайншанд и изчезнала. В продължение на няколко месеца по молба на правителството на САЩ властите на МНР организирали нейното издирване. Автомобилите били забелязани в трудно достъпен район на пустинята в пълна изправност. Недалече от тях лежали телата на пет от участниците в експедицията и малко по-далече – на шестия. Телата на американците дълго пролежали на Слънце, поради което било невъзможно да се определи причината за смъртта. Някои учени, анализирайки съобщенията за олгой-хорхой, са склонни да приемат хипотезата, че то убива посредством силно действаща отрова, например, циановодородна киселина. В природата са известни същества, в частност стоножка-кивсяк, която убива своите жертви на разстояние със струя циановодородна киселина. Освен това има и по-екзотическа хипотеза: олгой-хорхой убива с помощта на неголеми кълбовидни мълнии, които се формират по времето на мощен електрически разряд. През лятото на 1988 г. вестник „Семилукски живот“ и „Ляв бряг“ съобщили за странни събития, случили се в град Луганск. На 16 май при изкопни работи в района на градския завод „Октомврийска революция“ пострадал един из работниците.Той бил откаран в болница без съзнание, със змиевидни изгаряния върху лявата ръка. Свестявайки се, пострадалият обяснил, че почувствал удар от ток, въпреки че електрически кабели в близост нямало. Два месеца по-късно загива шестгодишният Дима Г. Причината за смъртта е поражение от електрически ток от неизвестен източник. Още няколко аналогични случаи били зафиксирани през 1989 и 1990 г. Всички случаи били свързани с изкопни работи със свежа земя, доставена от друго място. Един от пострадалите разказал, че преди да изгуби съзнание, той чул странен звук, подобен на ридание на дете. Накрая на зимата, близко до отоплителното трасе при изкопаните ями на територията на частни имоти в Артьомовски район, Луганска област, било уловено странно същество, издаващо при нападение подобен звук. За щастие, човекът, изкопал ямата, бил с дебели ръкавици и не пострадал. Той хванал съществото, поставил го в полиетиленов чувал и го отнесъл да го покаже на съседа, работещ в биологическа лаборатория. Така неизвестното на науката животно се оказало в металически бокс в лабораторията зад дебело бронирано стъкло. Приличало на дебел люляков на цвят червей с дължина около 50 см. Завеждащият лабораторията кандидат на биологическите науки В. М. Куликов потвърдил, че това по-скоро е неизвестен досега мутант. Сходството му с тайнствения олгой-хорхой е несъмнено.

А ето още една история, при която също няма край.

Всичко започна с това, че в село Подосинки, намиращо се недалече от Чернобилската АЕЦ, започнали да се случват много странни неща. Хората намирали раздрани на парченца ботуши, оставени през нощта на верандата; бельото, поставено да се суши на улицата, се оказвало изрязано на тесни лентички; често сутринта хазяйките забелязвали по телата на домашните животни кървящи рани. Освен това, по много огради се появили загадъчни следи. По-точно казано, това даже не били следи, а неравни ленти, ивици, минаващи направо по оградките. Отначало никой не обърнал внимание на това. Скоро следите станали чувствително повече, а една жена забелязала в имението си мъртва котка с разкъсна рана върху едната си страна. Никой не знаел за причините на тези странни явления. Единствената версия, идваща наум у мнозина се заключавала в това, че на територията на селото са се навъдили огромни змии. С всеки ден разкъсаните вещи ставали все повече. У едни стопани, змии (както всички тогава мислели) влезли в кокошарника и удушили почти всички птици. Доколкото никой не знаел как да се бори със загадъчните същества, било прието решение да се дежури по нощите, за да се прогонят неканените гости. Договорили се с охранителя Виталий Сергеевич, дали му оръжие и мощен фенер, за да обикаля из селото и следи за реда. В тази вечер Елена Федоровна С. както обикновено си легнала да спи около единадесет вечерта. Събудила се от страшен вик и изстрели на улицата. Скачайки от постелята, Елена тихо отишла при прозореца, но в тъмнината не успяла да различи нищо. Тогава тя отворила шкафа, за всеки случай взела един чук и дошла при вратата. Много я било страх, но след няколко минути тя все пак се решила да отвори вратата и да излезе на верандата. В тази секунда се раздал вик: „Спасявай, Ленка!“, крещял охранителят, видял как жената била излязла от дома си. Той се хвърлил отчаяно към Елена. Избутвайки я, Виталий Сергеевич се втурнал в дома и паднал на пода. Жената затворила вратата и се хвърлила да му помага. Охранителят бил в невменяемо състояние. Той целият треперял, зъбите му тракали, а очите му изразявали див ужас. От дясната му ръка капела кръв. Той започнал да идва на себе си едва когато Елена Федоровна го напоила с водка и бинтовала раната на ръката му. Отначало жената решила, че Виталий Сергеевич бълнува. Той, заеквайки, говорел за някакви бели червеи с червени очи, около метър дълги, и уплашено се оглеждал встрани, ръцете му треперели. „Никога през живота си не бил виждал такива твари. Моля те да ме извиниш, Елена, но днес ми се налага да нощувам при теб. Сега през нощта аз повече нямам работа на улицата.“, заявил охранителят. Елена поставила пострадалия в кухнята, а сутринта той ѝ разказал такива неща, от които косите на главата ѝ се изправили... Започнало се с това, че охранителят чул някакво шумолене в храстите. Доближавайки се до тях, той повдигнал клонката с ръката си и насочил фенера към храстите. Там гъмжало от някакви бели твари. Те в този момент се обърнали встрани по отношение източника на светлина и застинали намясто. Пазачът почувствал, че от ужас не може да се помръдне. Такива гадости той не бил виждал никога.Това било истинска буца от преплетени помежду си огромни бели червеи, покрити със слуз. Очите на отвратителните същества светели в тъмнината с червена светлина. Реакцията им се оказала много по-бърза, отколкото човешката. Пазачът не успял да се опомни, когато един от червеите се свил като пружина, рязко скочил към него и се впил в ръката му. Виталий Сергеевич започнал да маха яростно с ръка, но в това време другите същества започнали да се обвиват около краката му. Пазачът ударил с приклада на оръжието си по гадината, която се била впила в ръката му и стрелял в безформеното кълбо под краката си. После побягнал, опитвайки се да премахне от себе си прилепилият се гигантски червей. Скоро това му се удало, гадината отлетяла нанякъде в тревата заедно с откъснато парче месо от ръката на пазача. Какво е станало по-нататък, Елена Федоровна вече знаела. Веднага след този случай охранителят заболял. Ръката му загноила и се покрила със сини петна. Температурата незабавно скочила до 40 градуса. Той често бълнувал насън. След това болната ръка силно отекла и започнали да се пукат вените. Но от раната изтичала не само кръв, а още някаква кафеникава течност.

Загадъчните събития в Подосинки предизвикали интереса на учените. До този момент специалистите възприемали необикновената информация не другояче, а като бълнуване. При положение че при тях вече не за пръв път са постъпвали съобщения от разни ъгълчета на планетата за появяващи се тук или там чудовища, които при проверка се оказвали измислица. В дадения момент учените имали поне една версия за случилото се. Тя се заключавала в това, че в Подосинки са мигрирали обикновени червеи, които в момента на взрива се намирали в района на Чернобилската АЕЦ. В резултат на въздействието на радиацията в организма им са предизвикани определени мутации. За много учени остава загадка, защо червеите са се появили именно сега. Може би, това е свързано с определени климатични изменения? Не е тайна, че светът е заплашен от глобално затопляне. На хората това все още не се отразява зле, но ето че другите организми усещат подобни изменения. Видимо, температурните изменения са ги заставили да се скрият под земята. Учудващо е също това, че червеите се появяват само през нощта. Някои изследователи предполагат, че тези същества се боят от светлина. Други считат, че те притежават определен разум и разбират, че могат лесно да бъдат забелязани при светлината на деня, а следователно и да бъдат унищожени. Чудовищата никога не се появяват сами. Нападат само в стадо, ако това може да се нарече така. Извън това, не бива да се забравя как именно те са нападнали селския пазач. Някои червеи се опитвали да се впият в ръката му, а други, в същото време са се обвивали около краката му. Това е много любопитен момент, който може да свидетелствува за наличието на разум у загадъчните същества, появили се в Подосинки.

https://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/605-2018-05-12-01-28-19.html

 




Гласувай:
16



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 495829
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031