Паметник на Съединението на България и Източна Румелия в град Пловдив

"На 25 юли 1885 г. в село  Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивско) се провежда заседание, в което взимат участие родолюбиви българи от Източна Румелия и дейци от Княжество България – Захари Стоянов, Димитър Ризов, кап. Коста Паница и др. На заседанието се избистрят целите, средствата и датата на подготвяния съединителен акт. Решава се от бъдещото съединение да отпадне Македония, тъй като е преценено, че за момента е невъзможно нейното присъединяване. Посочена е главната цел – да се слеят само двете Българии – Княжеството и Източна Румелия, под скиптъра на княз Александър І Батенберг.

Средставата са ясни – към въстаналия народ да се присъединят отрядите на източнорумелийската полиция, за да се отстрани генерал-губернатора и правителството. Датата се определя да е между 15 – 20 септември 1885г. Действията обаче са форсирани!  На 2-ри септември в Панагюрище няколко ученика развяват знамето на Съединението в града. Турските власти ги арестуват, но под натиска на местното население ги освобождават. След тези събития, дейците на основания през февруари 1885г. в Пловдив БТЦРК, решават акцията в Пловдив да започне на 5-ти срещу 6-ти септември. Знак за Съединението дават черковните камбани. В града пристигат много селски доброволчески чети, като най-голямата и добре организирана е Голямоконарската – ръководена от Продан Тишков, известен още като Чардафон Велики. Съедининският акт дава само една жертва – в Пловдив загива капитан Райчо Николов. Новината за Съединението достига до княз Батенберг още на 6-ти септември. На 8-ми септември, в Търново, той издава специална прокламация до българския народ, в която декларира:  “...аз  признавам Съединението за извършено и имам намерението от сега  нататък да  се  наричам  княз  на  Северна  и  Южна  България...”   
В този акт на обединение прозира заветът на Кубрат за силата на България. Този ден е празник - повод за веселие и безгрижност, но и една сигнална лампа за българското ни съзнание. Да бъдем достойни за делата на дедите ни и уверени в бъдещето на синовете ни. Лично да дадем своя пример - да бъдем обединени и днес така, както са желали предците ни. "

От нета

Честит празник!

"Съединена България" - литография от Николай Павлович

Съединението е народно дело, извършено, въпреки несъгласието на "Великите сили"... То е пример, от който би трябвало да се поучим, за да постигнем свобода и независимост...

Честит празник, Вили! Поздрав!:)

На ден като днешния спираме пред паметниците - гранитните - и онези, другите, в душите си, носим паметта за героите, духовните водачи, истинските българи, които избират свободното отечество. Единно и цялостно.
Поздрав, Вили!

но ми е болно, че сме толкова разделени и не само разделени, отделните групи се мразят, има непримиримост. По лека, лека се топим изчезваме, а не можем да намерим спойката, която да ни обедини. Хубави празнични дни!

Колко е необходимо днес обединение
за по-добри и достойни дни ...
Поздрави за постинга !

макар, че нацията ни днес е разединена като никога...
за жалост...

Може би съм прекален оптимист, но вярвам в по-доброто бъдеще. Достигнали сме предела и следва промяна. Нали всичко случващо се е дело на нас - хората. И ние трябва да решим какъв избор ще направим ...

***
Прекрасна есен с повече усмивки, топлина и оптимизъм за всички !!! :)