Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
04.05.2007 01:26 - ЗАБРАВЕНА ДЪГА
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1899 Коментари: 4 Гласове:
5



       Сега си спомням... За да има дъга трябва ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце.

       Странно се чувствах когато те нямаше... Някак изтръпнала. Стоях. И се стопявах. Гледах Луната. Чезнех като нея. Сигурно разбрах, че човек не може да бъде напълно щастлив... или нещо не му достига, или има някого в излишък. Знаех, че не трябва да очаквам нищо, но трябва да съм готова за всичко. Вероятно бавно се събуждам от някакъв красив полусън, който е трябвало да сънува някой друг...

       Но все ме спохождаше една забравена Дъга. И ме усмихваше. Щастливо.
       Чудех се какъв е смисълът на драматизма в телесните усещания или екстазът на виденията, когато силуетите им са толкова крехки, че и най-дребния полъх на делника може да ги превърне в хвърчила преплели пътищата си, но сбъркали посоките... Бавни са ми думите. Тежки. Почти непосилни. Може би никога няма да намерим истинско освобождение насред света, защото ползваме едни и същи думи за различни хора. Кой знае...Дори емоционалната буря преминава към различно възприятие ако срещне някъде лъжа...

       Виждах те през очите на Любовта. И бях сляпа за принизяването...Отричах го. И вероятно беше грешка. Не исках земното притегляне на телата да влияе на преодоляната от душите гравитация. Земния допир да замести духовното докосване. Странни са човешките сетива. Обвързват. Пазят. Пречат. И спират. И са двери. И са препятствия.

       Ние бяхме Там - на най-високото небе. Тази петсетивност не ни беше нужна. Летяхме не с крила, летяхме с вятъра - фриволно-вълшебни и приказно-езически...  Дива и красива е душата ти – сродна на моята. Летяхме през чудото на осъзнатата Любов. На споделената Любов. На безграничната Любов. И съзнавахме колко е безмерно щастието ни... И колко крехко е. Защо ме обичаш толкова, толкова много? До лудост. До болка. Да самота. И отшелничество. До края на света и до дън сърцето си. Мълчи ми се с теб. Докосвам те с цялата си обич и зная, че те има, за да те направя безмерно щастлив.

      Словото е изконната връзка между всички същества. Не можеш да разбереш логиката на нечий разум и същността на нечия психика, дълбочината на характера и богатството на духа ако не попиташ, ако не влезеш в диалог, ако не предизвикаш субективна комуникация. Не можеш да опознаеш душата ми ако ме подложиш на емпирично изследване. Можеш да ме докоснеш само чрез думите. И то не чрез вглеждане в повърхността на външното, а чрез споделяне на вътрешното. Докосване до дълбини. Магията на Истината. Тайнството на Любовта.

       Имаш форма на сълза и си нарисуван с пастелните тонове на всички багри в душата ми. Завинаги. Имаш власт над сърцето ми. Аз ти я дадох. И пак бих го сторила. Въпреки копието на думите. Но къде забравихме Дъгата? Къде...?

       Сега си спомних... И отново ослепях от светлината на този дъжд в очите. Вървях, подпирайки се по стената на бъдното с тояжката на миналото в ръка. Докосвах те. И чувствата ми връхлитаха сърцето ти, знаейки, че там се раждат всички загадки, които ме правят щастлива. Учудване политна от устните ми и пеперудено-красиво се сля с някакъв светло-син лъч в усмивката ми. Има те. И това стига. Дъгата е в нас. Една забравена Дъга, голяма и ярка колкото Истина...

       Дали Истината става различна, според който я гледа? Надали!

       Дали Истината се променя през времето от момента на гледната точка? Надали!

       Може би Истината е непроменима? Да, така мисля. Веднъж осъзнали я като Истина ние сме й верни.

       Затова Дъгата винаги ще бъде в нас... Отвъд Забравата. Като споделена усмивка. Защото носим в себе си ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце. А това е Дар, който  не се забравя.

 

 



Тагове:   дъга,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - напълно съм съгласен!!
06.05.2007 00:48
`Може би Истината е непроменима? Да, така мисля. Веднъж осъзнали я като Истина ние сме й верни`
цитирай
2. wonder - Радвам се, Анонимус!
06.05.2007 01:06
Такава я виждам аз Истината. Почти аксиомна. :)))
цитирай
3. gioia - ...
15.05.2007 00:42
Тайнството на любовта... само то измъква от това изтръпване, за да те отнесе в друго :)
Онова докосване с думи, с мълчание до дълбините... Споделянето на себе си и примането на споделения... заради това оставам дори без ключалка за него :) .... а той е дух...
представям си... ако например танцуващ вятър са душите ни, усмихнато слънце са погледите ни, ридаещ облак са думите ни... дъгата е утре-то ни... осъзнатата Истина може ли да е в сърцето ни... ?
цитирай
4. wonder - Всичко е свързано с всичко, gioia и...
15.05.2007 01:54
... няма невъзможни неща! :)))
“Животът на всеки е приказка, излязла изпод пръстите на Бога!” – Ханс Кристиан Андерсен
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15160812
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031