Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2011 20:06 - МОЯ ЛЮБОВ!
Автор: sekirata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:
1




image

Обичам те такава кротка ,мълчалива!
Обичам те такава, приказно красива!
Обичам да те гледам и чувства в теб да паля!
Обичам да те милвам и нежно да те галя!
Обичам те, омайна, моя любов сияйна!
Обичай ме и ти, целувай ме, гори!
Във мен се преоткривай, със нежност ме заливай,
моя душа любима, моя любов незрима!


Ще се слеем с тебе в огън лунен,
ще запламтим и облак тъмен
ще се опита да ни спре,
но любовта не ще умре!
Тогава викай с мен, крещи
и прегърни ме, полети!
Лети на воля с мен ,любима,
моя обич и любов незрима!!!

Звучат последните акорди
на песен стара недопята
и чувства във сърцето горди
пробиват път във тъмнината.
Нелепо е да се обича човек,
който не ти вярва,
нелепо е и да се тича
и гони се душа невярна.
Тъга и мъка, болка сива,
това е вече зад гърба ми,
оставам си такава дива,
и има кой да чуй зова ми.
С ухание нежно ме покриват -
палитра, гама, цветове,
не могат в мене, не заспиват
любими хора, градове....
Отдавам се на теб, любов,
тъй малко вече ми остава,
а ти отдавна си готов....
Да споделим страстта голяма ?

Светлина прегръща мрака,
душата моя мигът чака,
да полети, да те открие,
със жар, с желание да пие
от теб любов и топлина.
Бъди моя звезда!
Със звезден прах ме поръси,
със лунна сянка украси
лицата, нашите души.
Във бъдещето погледни,
обичай ме и мой бъди!

Залюби ме.
Преживей ме, заспи.
Ако трябва за мене умри.
След това и аз ще заспя
непробудно до теб, ще умра.
И дано заплачат мечтите.
И дано прегърнат се дните,
след нашето пълно отдаване,
изгаряне, изпепеляване.

Ще се слеем с тебе в огън лунен,
ще запламтим и облак тъмен
ще се опита да ни спре,
но любовта не ще умре!
Тогава викай с мен, крещи
и прегърни ме, полети!
Лети на воля с мен , любима,
моя обич и любов незрима!

Недей да ме молиш за малко любов!
Недей да си с мене толкоз суров!
От страсти треперя, от разум отречена,
за теб съм наречена, на тебе обречена!
Заобичах те в светло, облякох в звезди
душата си гола за тебе, мили!
С крилата на вятъра ще те посетя,
недей да ме молиш за любовта,
която в обятията твои гори!
Сега целуни ме и ...замълчи!
Обичай ме...ти!

Любовта ми нека е силна,
нека пенлива е като вино,
което опива,което измива
тъга и болка,сълза горчива!
Животът трябва да се живее,
моето сърце за тебе копнее,
славейче мило за нас нежно пее,
песен любовна в душа се лее!


Любовта ми се оглежда
във сърцето ти добро,
във душата ти красива
и усмивката ти мила.
Пърха, като малкa птичка,
гали със крилца и пее,
и тази нощ не съм самичка,
любовта във мен живее!
Ти си болката моя!
Ти крадеш ми покоя!
Ти си лъч, светлина!
Ти си моя мечта!
Нарисувай ме с устни
и с пръсти изкустни
докосни ме в нощта.
Целуни ме! Сега!
Ще открадна мига
и в теб полудяла
ще убия страха,
от любов онемяла
сърцето си мое
на тебе ще дам.
Друга те иска?
Не искам да знам!








Тагове:   mechta,   Strast,   poezia,   obich,   liubov,   svetlina,   sekirata,   anita,   stihotvorenie,   avtorovo,   erotika,   ustni,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5301829
Постинги: 6083
Коментари: 3244
Гласове: 28788
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930