Нощен, недосънуван сън ,
а утрото почуква вън ,
студ безжалостен пълзи
към мен . О, спрете се сълзи !
Поне в съня ме оставете ,
мокри клепки притворете .
Разстила мъка насъбрана
душата моя изтерзана,
ръце протягам и се моля-
Да бъде, Боже, твоя воля !