Виновна съм за греховете на дедите си.
Виновна съм, че гоня аз мечтите си.
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна.
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век.
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората, с душата си, със теб.
Виновна съм,че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана.
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача,смея се,като дете.
Виновна съм,че съм нечута
от хората,които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм,че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види.
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй,че слушам смешки,
за глупостта на други хора.
Виновна съм,че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой,мен поругали.
Виновна съм и у дома,
че майка се родих,жена
достойна с гордост,доблест,чест,
такава съм дори и днес.
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче,слави я,
но неми са словата мои.
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен.
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност,нищета са се родили,
аз възпитание добро им дадох
и своята душа окрадох.
Оглозгана останах,куп костици,
от низши твари,хора зли,мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят-измама,
виновна съм за свободата си голяма!