Поезия от мен извира,
душата моя не позира,
сърцето в пулс,ритъм люлее,
стихът ми ясен песен пее.
Със думи точни и разбрани,
на място с рими обиграни
истински неща разказвам,
смела съм и го даказвам.
От истината Ви боли,
някои,знам,нали?
Разпъвата на кръст Голгота,
дава ми се ясна нота
да изчезна,да се скрия,
в земята черна да изгния.
Цитирам ясно и опасно,
не се срамуват да го кажат гласно-



Таз секира още ли е жива?
Устата затворете и,че тъй не бива
да хули и сече,нарежда,
не уморява се,глава не свежда!
Дори с еротика вилнее,
все още за любов копнее,
правда,страст,нежност раздава,
наточена,калена,здрава.




Но имам и приятели добри,
които ме обичат и в зори
по сайтовете ме следят
с любов,с желание четат.
За тях във този хубав ден,
на поезията съм в плен,
със целувка ги дарявам,
за тях ще пиша и ...оставам!

Няма да се оставяш на злобарите.