Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2014 13:50 - ЯБЪЛКА ЛИ ДА СЕ ПИША? СЕЧИВО ВЪВ МЕНЕ ДИША!
Автор: sekirata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 21.01.2018 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
 
ПЪК АЗ СЪМ БИЛА...СЕКИРАТА?!

https://www.youtube.com/watch?v=5mon3GeupW8
sekirata Zlobata choveshka 
 
poezia proza i klipove A.H.T. sekirata cekupama

https://www.youtube.com/watch?v=rFw1YP0AkjE
SEKIRATA NE ISKAM TE JIVOT TAKUV

https://www.youtube.com/watch?v=vJroRt4GmAE
sekirata Ne spiram da se boria

image


НИКЪТ МИ sekirata cekupama БИЛ СТРАХОВИТ ?!
НЕ НИКЪТ МИ,АЗ ПЛАША НЯКОЙ БОЛЕН МОЗЪК!

ЗДРАВЕЙТЕ,ПРИЯТЕЛИ И...НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛИ!
 
 Вчера направих "околосветско" пътуване в     интернета,
там,където съм била  и където съм блокирана.
И какво установих, навярно Ви интересува,защото
искам веднъж завинаги да се спре да се говори за
мене ,че си измислям и тем подобни,че съм имала
мераци меко казано да съм голямата поетеса и разказвачка,
че съм ненормална и красива "бабичка",че нямам кой знае
какъв глас и не съм това, за което се фишкам. Цензурата
я има, но е друг вид,не от държавата.Страхотен е българинът,
та и малцинствата ни, които се побългариха в някои сфери!
Та страхотен е българинът,когато трябва да смаже брата,
сестрата си, сънародника си. Това е от някаква мания да
се покаже той пред другия и то негов сънародник. Срещу
малцинствата не смее да рита,защото е страхлив и дупедавец.
И какво установих ли? Ами нещо, което си го знаех, но вече
се убедих,че няма лъжа , няма измама. Наистина всичко към мен,
към децата ми идва от Плевен, работното ми място, родителите,
които сляпо вярват на децата си,родата най вече зълвата и
от комшийте ми. Хасковските и асеновградските ходжи...
по тази причина отдавна не стъпвам там дори при сина си,
който изцяло е зомбиран. Магиите на чалгарките и феновете
им са едно на ръка. Но как да се развалят магии, като е вредно
и опасно? А и аз, и децата ми сме сред същите тези "хора",
които ги подновяват? Ще кажете, като имам толкова много лични
проблеми, защо се хващам в някакъв интернет. Защото всичко
започна от както започнах да пиша в него по повод Пайнерката-
дъщеря ми Полина. Защото не съм от тези, дето лазят,
дето клякат и мълчат, крият истината, страхуват се...
И досега не си намериха място Плевенчани, че Полина
е била избраницата, че от петдесетината кандидатки и
кандидати от Плевен избраха Полина в "Пайнер".
Че съм била музикант и много добре знам,
че тя не можела да пее дори като някои мои ученички.
Писаха се писма  с клюки и интриги дори до шефовете ми,
моите и на "Пайнер". А детето ми беше капка, сълза,
докато живееше при мене в Плевен. Същото и със сина ми,
който не случайно бе разпределен в Хасково, след като
завърши школата в Симеоново . По това време аз писах
истината /това е моето аз/ срещу оня край, срещу цигани
турци и чалгата-ориенталщина с център Димитровград,
откъдето ми натресоха  и снаха. Синът ми е вързан ,
обсебен с тяхните ...Но всичко с времето си,
то се връща с бумеранг и вече започна да се вижда.
Та  интернета, от него ми дойде и идва всичко,
но защо аз не трябва да съм в него? Защо моите
слова са опасни, перото ми, съществуването ми дори
в училище, не само в блока , в който живея? Защото
съм неудобна или просто човешка завист? Та всички
плевенски сайтове ме блокираха от раз, особено,
като пиша потребител секирата! И не само Плевенски.
Защото си плюят в устата."Тази е майка на чалгарка
и няма как да е поетеса, разказвачка,нормална.
Тя е едно изкуфяло бабе, хайде да я довършим
по най използвания метод на Балканите чрез проблеми
с децата и чрез най милото и ". Така ми го каза
направо в очите  и Веселин от Асеновград leif
приятелят съгражданин на Стефан разказвача cefulesteven,
който не случайно дойде да живее в Плевен.
Така ми го каза и Златка esen.Че не се знаело
и с моята дъщеря какво ще стане, след като тя
загубила едната си дъщеря. Всичките сайтове,
които проверих вчера и снощи, всичките до един
за моето АЗ и ника ми са проблем меко казано.
И то след като четири години Полина вече не  е в
Пайнер и не е на себе си от магии и .......!
Където и да иде, дори в чужбина. Синът ми също,
но е мъж, а е и много кадърен не в изкуствата,
и им е нужен. По същата причина и мене ме държат
жива все още, та и малко ли е удоволствието
на тази измет да гледа как една майка се
гърчи от болести, магии, мъка...?! И тази майка
да има наглостта да се опитва да им превзема
позициите на най големите в поезия, проза, музика,
журналистика,  интернет,учител музикант,контактна,  
почти готов литератор, домакиня,мъж и жена
в семейството си от 1983г и...и...! Имала съм
наглоста да се правя на Ботев! Сами съзнават,
че не е така! Ботев не пише еротика и любовна
лирика като мен, но...? Въпросът е че тази жена
с ник секирата дразни със своето АЗ. С децата си,
които бяха  и са най лесната им плячка. Не се
страхуват от възмездие и защо ли? Защото са луди,
болни хора точно те, а не тя  майката, боркинята за истината,
родолюбката. Навсякъде, ама навсякъде,където  съм пускала
творбите си, особено стиховете си,което много неща показва
съм изтривана щом е сайт за художествена литература,поетичен
и особено плевенски и софийски. Та дори и на личан сайт
нямам право?! От къде се взе това свободно време на тези
някои да наслагат толкова минуси, толкова цветущи, най
често анонимни, отрицателни коментари, рецензии...
под мои творби в интернета? Дори съм преправяна, което
е абсолютно престъпление! Дори и ника секирата  премахнат,
все едно че извънземно е писало стиха ми?! А сайтовете за
клипове са изцяло манипулирани и там работя с триста зора,
с риск за компа ми.И и тук е мястото да кажа , че смених
четири компютъра за няколко години, че правих четири пет лични
сайта след изтриването им познайте от кои. Отказах се и от скайп,
от вярването в хора от интернета. И кой го направи, кои и защо?
Защото съм най талантливата, най красивата, най емоционалната....?
Не разбира се. Просто защото съм...АЗ! Защото това го
не могат много хора най вече враговете ми. Обвиняваха синът ми,
понеже  с това се занимава, с компютрите и с интернета е на ти.
Обвиняваха го, че той ме триел, заради баща си, с който поддържал
връзка и го настройвал срещу "изцепките "ми в интернета, но...Аз
съм тук и виждам как стоят нещата. Чак до там не би стигнал моят син,
чак до там да се продава та и мене, и то на баща си, и зълва ми,
на ония хора там долу от Хасково и Димитровград! Освен ако
не се използват средства , както стана и с дъщеря ми, вандалски,
нечовешки,престъпни деяния. Пиша за себе си, а защо не, админ?
Когато не пиша, че съм от Плевен в данните си зле, когато пиша
пак зле и кво, да ме няма ли в блог беге и в интернета изобщо?!  
Не мога да угодя на всички,на малко хора дори не мога,
а и вече не искам, и не се старая.
Не ми се сърдете защо забравям някои от
виртуалните си "приятели",защо не мога да приема,че не може
ТЯ,ТОЙ да харесва и моето творчество,и мене, като човек,
и в същото време, и моят враг, който се е смотал най често
анонимно в интернета,и ме гони пак за мръсотии....Та той
е съвсем различен от мене! Тя също...ако е жена.
Не го приемам това, не...!
Значи с други цели ми се пише приятел!
И моля Ви разберете ме,че сека,
защото съм ПОСЕЧЕНА - АЗ И ДЕЦАТА МИ,
 
ПРОДЪЛЖАВАТ ДОРИ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
ДА МЕ СЕКАТ ЛИ, СЕКАТ!  ПЪК  АЗ СЪМ БИЛА
СЕКИРАТА И ВИ ПРЕЧЕЛ НИКА МИ ?!?!

  "Не се безпокой за каквото и да било - никога!
 Или имаш контрол над него, или не.
 Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка.
 Не хаби енергията си за тревоги." Уейн Дайър
 
image

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО

Само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали,че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл.Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало.Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност.Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало
спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело.Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ....на.Намерили се добри хора и го изчистили,лъснали.Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се оттърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба,че да посегнат на живота му. Но освен ,че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото,че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта.Опитало се да плаче, но се сетило ,че може да ръждяса.Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората,които го обичали били прогонени далече,много далече.Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка.Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си.Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял.Забравил за сечивото и заминал в града.Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб.Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат.Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача.Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл-
-Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам,че ще го убиете.Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло.
Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото.Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях.

ЯБЪЛКАТА

image

Червеи. Такива мънички, жълтички. Свиват се, разпускат се, ядат хубавите ябълки. И най интересното е, че се опитват да мислят. С какво ли мислят съм се питала и питам? Където им е главата, там им е дупето. Всъщност дали имат такова? Няма как да нямат. Толкова ябълки са изяли. Нали трябва и да го изхвърлят. Но има и нещо друго. Къде изхвърлят това....?Вътре в плода, то е ясно. Смешно и тъжно. Те -грозните, пълзящи, лигави и ...ящни, те, бяха силни. Тези нищожни малки животинки. Хубавите, сладки ябълки за кратко време червясваха.
Нападнаха ябълката на леля Славка -тази голямата, точно пред къщата. На дървото имаше една червена ябълка, която червеите си харесаха. Точно нея. Постоянно нападана от тях ябълката падна на земята. Пъплеха по нея, в нея, разяждаха я. Тази ябълка беше от червените и много сладка, с твърда кора. Паднала на земята, тя очакваше леля Славка да я нареже за храна на прасето. Това прасе всичко ядеше, затова беше толкова голямо. Леля Славка му се радваше и имаше защо. Нейните внуци чакаха Коледа, за да си похапнат свинско.
Ябълката лежеше на земята и се молеше за по благосклонна съдба. И това, което не очакваше стана. Леля Славка я взе от земята, изчисти я и наряза на парчета. Заедно с две големи круши и няколко сини сливи свари компот. Ябълката нямаше как да се бунтува, това и бе съдбата. Водата понасяше, но захарта не. Чудеше се защо хората я употребяват. Тя вече не беше същата, но беше щастлива. Не бе изядена от прасето или изгнила на земята. И червеите си намериха майстора -леля Славка. Не разбра защо тя избра нея за в компота. Толкова други ябълки имаше на дървото и по земята. Много е сладка, апетитна, това трябва да е било. Леля Славка пиеше с наслада компота на глътки и като че ли я беше жал да изяде нарязаните парчета плод в него. Тя ги запази в хладилника, не ги изхвърли. Искаше да направи сладкиш. Животът на ябълката продължи.Сладкишът стана много вкусен. Ябълката умря щастлива. 



поезия , проза и клипове А.Х.Т. sekirata cekupama jupel












Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5242438
Постинги: 6036
Коментари: 3232
Гласове: 28494
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031