И така, колеги, днес пак е събота, троля се възстанови напълно от лекото главоболие и сънливостта, предизвикани от комоциото, което получих, след като вчера мой ученик се стовари върху мен по време на час, в който трябваше да правим входно ниво по БЕЛ, личната ми лекарка ми позволи да пия още три дни антибиотика си, тъй като отново хванах грипа, който върлува в училището от две седмици, и сега отново мога да седна, и да продължа работата си по представянето на някои учебници по литература, които се намират в обращение в основното образование у нас. 
И така, днес за разнообразие, представям учебника по литература за 6 клас на ИК "Рива", издаден І,  2017 г., с издателски колектив д-р Венцислав Божинов, Мария Бунева, Йорданка Божинова, рецензент проф. д-р Божидар Кунчев, редактор Йорданка Божинова, графичен дизайнер Радослав Боор Даскалов, коректор Анна Попова.
(Бел. моя - вечерта, преди да представя на учениците си този урок, четях внимателно текста в учебника и го обсъждах с един приятел, като коментирах, че обширната биографична справка за писателя, представена на стр. 8, на практика ще служи за допълнително оскучняване на учениците ми, пак ще прябва да "трансформирам"))), майка ми ми предложи да попеем малко "Хубава си моя горо" в часа, като санитарно необходим педагогически похват в обстановката, на мен идеята ми допадна, защото тъкмо гласът ми се беше възстановил от антибиотика; прегледах и частта "Това трябва да знаем" за това "Какво ни казва стихотворението", на стр. 11 и там вече видях някои големи противоречия с биографичните данни, дадени на стр. 8,  основно смислови и много поразяващи, които смятам да изложа и тук.)
Помествам тук биографичната справка за Любен Каравелов, тъй като той е малко познат днес на българите, а по начина, по който е представен, ще става все по-малко познат. 
"Любен Каравелов. "Хубава си, моя горо..." 
Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно - в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция. 
В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет. Записва се като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва попада под влиянието на руските революционери демократи и замисля да изгради тайна организация за подготовка на въстание в България. Пише и отпечатва първите си произведения, най- известното от които е "Българи от старо време". Всички те са вдъхновени от спомените за родната му Копривщица. 
През 1867 г. Любен Каравелов е принуден да напусне Русия и заминава за Сърбия. В Белград основава комитет, за да осъществи идеите на Раковски (???? Бел. моя, фактологическа - тук, по принцип, ако обстановката позволява,  би трябвало да обясня на учениците, освен това защо Каравелов напуска Русия и кой е Раковски, посочен само като Раковски, а не като Георги С. Раковски, както го пише  в дори  в Уикипедия; все пак не говорим за дискусии и публични мнения на учени - историци  и някои колеги журналисти, че и мнозина други по въпроса; впоследствие се видя, че това беше напълно излишно, но не повина на учениците ми))) за освобождение на България с помощта на чети. Каравелов пише "Прокламация до българския народ", в която го призовава да се включи в борбата са освобождението си. Започва да организира чета, която да премине в България, но сръбското правителство не допуска създаването й. В Белград Каравелов възприема идеите за южнославянската федерация между българи и сърби. В Сърбия пише и издава редица разкази и повести. 
Притиснат от обстоятелствата, през 1869г. Любен Каравелов заминава за Румъния. Установява се в Букурещ, където е съсредоточена българската революционна емиграция. Започва да издава в-к "Свобода", в който активно сътрудничи и Христо Ботев. Около вестника се сформира БРЦК (Български революционен централен комитет). През май 1872 г. в Букурещ се провежда първото общо събрание на организацията и са приети програмата и уставът й, които утвърждават революцията като единствения път към свободата.(Бел. моя - не се стърпях, колеги, да коментирам в учебник по литература за 6 клас учредяването на БРЦК, както би било редно, например, да се коментира учредяването на Добродетелната дружина)))), без обаче, тук да пише нищо за Добродетелната дружина....; тоест, събрали се едни хора, около един вестник, и учредили най- опасното за България и Румъния революционно дружество, приели устав, и зачакали революцията...; за жалост, в учебника и по-надолу липсват напълно, гоненията срещу Каравелов по въпроса, което утвърждава окончателно пред 6-ти клас, випуск 2018-2019 положението на БРЦК?? тц, почти, или напълно, ще се види по-долу)))). Каравелов е избран за председател на БРЦК, а Левски - за главен апостол, който трябва да създаде мрежата от тайни революционни комитети по българските земи. 
След обесването на Левски през 1873 г. революционната организация в България е пред провал, а Каравелов изпада в криза(бел. моя))). Той постепенно преосмисля революционните си идеи и през януари 1875 г. напълно се отказва от тях. ( бел моя.!)Застава на позицията, че свободата може да се постигне чрез просветна и културна дейност. (бел. моя - Ех, колеги, и нито дума за мизерията, в която живее, все пак, човекът, според учебника, прави историческа революция, каквото и да е това, и то му стига; който иска повече, да стане историк и да води дискусии, в които ще потупва Каравелов по рамото; това не го казах на децата, все пак, ние сме в училище))). Започва да издава сп. "Знание", в което се печатат само научни и литературни произведения. В сп. "Знание" е публикувано и стихотворението му "Хубава си, моя горо". 
През 1878 г. Каравелов се връща в България (бел. моя - нещо, което казах на учениците ми, като взема участие в освободителната война) и се установялав в гр. Русе, където умира през януари 1879 г. , само няколко месеца след Освобождението. 
(на стр. 9 са публикувани чудесни снимки от родната къща на Любен Каравелов в гр. Копривщица, за които учениците задоха въпроси и получиха отговори в час; най-интересна беше люлката, както и това, че Каравелов е имал и други братя и сестри; нямам идея какво ще кажат колегите методисти за това)
стр. 11 
"Какво трябва да знаем. Какво ни казва стихотворението"
Стихотворението "Хубава си, моя горо" е написано през 1875 г. и е публикувано в сп. "Знание". Когато го пише, Любен Каравелов е прекарал почти двайсет години в емиграция и (болд на издателството) основното чувство в произведението е тъга по родината. Затова го определяме като елегия (има бележка, която пояснава в речник на страницата  какво е елегия). (Бел. моя - бях споделила с моя приятел, дето твърде много се подчертава този факт, с емиграцията на писателя, без да се подчертае от авторите на учебника - каква точно е била тази емиграция - а тя е била много особена, колеги, той не е могъл 20 години да се завърне в родината си не защото не е имал средства за това, не защото не е искал, а защото са го преследвали, такова, участвал е в революционни огранизации, вероятно в шпионаж, това не е за децата, но все пак, Любен Каравелов е имал идеали и емиграцията му е била точно по тази причина - една от най-опасните емиграции, колеги, защото предизвиква разговори за свободата, за това колко струва тя, кой е готов да умре за нея, как не бива да живеем в деспотична държава и пр., изобщо сложни разговори с прост край, защото все пак, навремето го е имало един Любен Каравелов, както и други като него; краят  на урока за Любен Каравелов обаче, беше един "форум", по време на който, на стр. 15, ако имам време и възможност, трябваше да проведа дискусия на тема "Емигрирането - възможност за лично развитие или бягство от трудностите", тц, да се чуди човек, какво личностно развитие има Македонски от повестта на Иван Вазов, но и там проблемът е решен, сигурна съм, въпреки, че до него не сме стигнали). 
Стихотворението започва с обръщение - "Хубава си, моя горо, /миришеш на младост". Възхищението от красотата на родната природа бързо се сменя от настроение на тъга, въведено с противопоставителния съюз "но" - "но вселяваш в сърцата ни/само скръб и жалост" (бел. моя, ама защо е въведено, това не се казва))). Докато в първия стих говори от първо лице, единствено число - "моя горо", в третия говори от първо лице, множествено число - "в сърцата ни". Така той се явява говорител на цяло поколение българи, прекарващи живота си прокудени от родината. (бел. моя - топло, по-топло...)
Любен Каравелов е роден и израства в Копривщица, заобиколена от планини и вековни гори. В неговото съзнание образът на родината се припокрива с родното място и с образа на гората. В спомените му българската природа живее с красотата си - "буки и дъбове", "шуми гъсти", "води" и "прохлада". Но споменът за красотата поражда само болка заради невъзможността да се потопи в нея. 
(болд на издателството за първите четири думи) Повторението на първата строфа засилва усещането за тъга, изразява носталгията (бел. в речник - тъга по родината за човек, който се намира в чужбина) на поета по родината. Именно невъзможността на лирическия герой да се върне в родното си място (бел. моя - ама защо невъзможност, защо не си е купил билет веднъж годишно, както правят майките и бащите на моите деца, щеше да се върне и да я види???; ех, учебнико, учебнико; изкарват бедния Любен Каравелов такъв "мухъл"))) поражда силна болка. Използвайки сравнението "като куршум пада", лирическият герой внушава представата как споменът за красотата на родната природа ранява сърцето му (бел. моя, добре, че това стихотворение е толкова популярно вече, и толкова силно като стихотворение, иначе и това с "куршум"-а нямаше да помогне, колеги, пред децата; тц, и нито дума тук, в анализа, отново за БРЦК, и как така на един "мухъл" като Любен Каравелов, ще му хрумне сравнението с куршума))))
Вечният кръговрат и обновяването в природата - пролетта сменя зимата, животът побеждава смъртта - внушават идеята, че родината ще се възроди като гората (бел. моя??? и това как точно "топли" лирическия герой; защото явно му влияе някак))). Дългата зима на робството ще бъде сменена от пролетта (бел. моя - на свободата?), младостта ще смени старото и замрялото. (болд на издателството за цялото следващо изречение) И въпреки, че стихотворението е елегично, то завършва с оптимизъм и с очакване за промяна - "живот се захваща". (бел. моя - тц, нека все пак, да оставим малко място за съмнение, все пак, в биографичния урок пишеше, че Л. Каравелов се отказва от своите революционни идеали))). 
Времето в стихотворението. Стихотворението  (болд за следващите шест думи) отразява и времето на предосвобожденската епоха, когато хиляди българи са принудени да живеят извън пределите на родината си и изживяват болката от принудителната раздяла със своите близки. (бел. моя - това изречение, признавам, ме порази силно. До момента не знаех, че емигрантите - тези като Л. Каравелов, са били хиляди, обратното не е редно да се преподава по литература, може би по история, но все пак, тук говорим за идеалите на един човек, който умира от белодробно заболяване на около 45 години, преди да започне да издава първия си вестник на българска земя - "Начало", и написал "Хубава си, моя горо")Невъзможността да се завърнат в родното си място поражда у тях непоносима носталгия, но не убива надеждата им. 
Младият композитор Георги Горанов от Кюстендил написва през 1905 година музика към стихотворението на Любен Каравелов и то става една от най-популярните песни на българите. (бел. моя - ще се осмеля да запитам, защо, може би, заради сложната ни историческа съдба?)))
Песента "Хубава си, моя горо", е своеобразен (болд на издателството за следващите 8 думи) химн на българската емиграция и в наши дни, когато стотици българи живеят в чужбина. 
Пространството в стихотворението. Пространството в стихотворението е българското пространство. (болд на издателството за следващите 11 думи) Гората в съзнанието на народа е мястото на свободата и красотата (???), мястото, където човек се чувства истиски сводобен и защитен (бел. моя - интересен контрапункт - имам ученици, за които си казваме, че са "хванати от гората", на едно такова дете, което живее в ужасяващи условия, в една барака в две стаи заедно с братята и сестрите си и конете на семейството, миналата година конят смачкал едно от неговите братчета или сестричета, и то починало)
И макар че, Любен Каравелов пише стихотворението, тъгувайки по родната Копривщица, (болд на издателството за следващите девет думи) гората се възприема като символ на цялата българска земя. " 

В уречения ден заминах на училище, колеги, за да преподам един коренно различен урок - щях да наблегна на "революционната дейност", на "идеята за свободата" (така удобно представена и методически, един вид, от заглавията на вестниците на горкия Каравелов), бях решила да поправя всички грешки на образованието. 
Когато започнах да преподава, установих както винаги, че класът не е настроен да слуша, обяснявах си го,колеги, с това, че съм учител на такъв труден клас от едва десет дни (всичко може да се обясни в педагогиката, да). Но се напънах, въведох термините "свобода", "вестници", и започнах да трамбовам темата за революцията, когато установих, че част от класа замря по друг начин. "А? За какво ни говорите?". Предизвиках им интереса. Пътем започнах да приказвам, колеги, за това, какво е Освобождението, за това, че изобщо е имало османско робство, за това, кога е основана България, за това, кога пада под османско робство не помня, дали казах, че нямаше много време, отговорих на въпросите на циганите как им е било по време на османското робство - зле, като на българите, много лошо ли е било това робство, защо го наричам един или два пъти "турски" (огромна методическа грешка от моя страна), защото едно от децата знаеше и заяви много авторитетно, че турският президент (вероятно възприеман като султан) Ердоган, аз помогнах за името, бил давал пари на България, при което обясних, че няма как да е давал пари, защото ние сме суверенна държава, тц, и така нататък. Кой е първият български владетел след Освобождението - княз Александър Батемберг, дори името му написах на дъската, до вестниците на Любен Каравелов, част от класа ме слушаше, друга част учтиво си шумеше, аз бях смаяна. Дадох задача, колеги, на едно момче, да потърси по телефона си сведения за организацията на Любен Каравелов - БРЦК, вече си мислех как ще го "привлека" с представата за тайнствените събрания и ловко разказваните в добър идеологически уклон работи за революционните тайни и пр. 
Часът свърши и в коридора засякох учителката по история, която на моя въпрос - "На какво мога да се опра, говорейки за Любен Каравелов в шести клас" се усмихна и ми каза - "На нищо. В пети клас те учат стара история, история на стария свят. Едва от тази година ще учим, и има доста време, сега ще сме на средновековие (или поне, това разбрах аз), иначе повече биха могли да ти кажат за българската история бившите четвъртокласници, но шести клас....". 
Тц, колеги, ето това изисква системата от съвременния учител по български език и литература - тойест, невъзможни неща). И въпреки всичко, това беше един от най-хубавите часове по български език за шести клас за моите скромни десетина дни опит. 
Един поздрав за всички тролоци, да вдигнем наздравица, колеги, за Любен Каравелов, за когото така и не зная, дали им "вкарах нещо в главите" на моите ученици, надявам се поне на двама или трима, въпреки, че това не ми стига, въпреки, че на мен ми е забравено всичко друго, освен топъл (и то хладък) чай и никакъв сладолед, ей Богу!