Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11 17:35 - КОМБАЙНЪТ
Автор: sekirata Категория: Изкуство   
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове:
2



image

КОМБАЙНЪТ

Слънцето силно препичаше. Лек ветрец полюшваше листата в гората,която беше съвсем близо до къщата на Стоян.Не му се ходеше днес на нивата,но трябваше да види поне как вървят нещата там. Плаща на работници, но като че ли нищо не вършат.Зърното тази година хич не го бива,а и днешните управници не правят каквото трябва за зърнопроизводителите. Иначе цената на хляба хвърчи ли хвърчи.И през ум не му е минавало да си сменя работата,този бизнес  все пак най върви.Неговият братовчед  държи част от автобусите в града и вече е пропищял.Стоян се надяваше да забогатее един ден така както си е мечтал.

-Стояне, излез! Стана беля,Петко е под комбайна!

Стоян подскочи.Нахлузи на краката си каквото му попадна и двамата с Геро побягнаха към нивата,която не беше много далече.Когато стигнаха там много хора се бяха събрали и гледаха,просто гледаха, но никой не смееше дори да се опита да измъкне Петко заклещен под комбайна.Човекът беше спрял да вика,само охкаше едва чуто.Нямаше как да се види има ли кръв,не можеше и да говори.

-Да подкараме комбайна-каза някой.

-Ти луд ли си! Нали ще прегазиш Петко, сега поне част от него се вижда.Бяха се обадили за помощ и в селото , и в града,но не идваше.Жената на Петко с двете си деца беше там и виеше  обикаляйки комбайна.Наричаше,но какво  никой не разбра.Всички си мислеха вече,че е полудяла.Те са преселници и си нямаха никой в това село,но нали трябваше да се яде,а ако не се работи не става.По градовете и квартири скъпи, и храна.Все още вярваха в селото,макар че повечето хора все повече и повече се изнасяха към града.

Изведнъж притъмня.Показа се чер облак и  се започна.Отекна гръм и заваля.То не валеше, а си започна истинска буря.Стоян се затюхка за нивата си,забрави за Петко.Само жената на Петко продължаваше да обикаля комбайна и да нарежда.Възрастни хора и отведоха децата в селото. Стоян и Цветана останаха  под дъжда и чакаха…Цветана чакаше не толкова помощ колкото да стане чудо, а  Стоян се молеше да спре тази стихия. Но природа. Божа работа. Завихри се и какво ли не хвърчеше над нивата.Стоян и Цветана не се скриха,продължаваха да стоят в нивата и да чакат отправили поглед нагоре към небето. Но в един момент Цветана се срина и падна възнак пред комбайна. Последва силен тътен и всичко пред очите и се изгуби.

Бурята беше утихнала,помощта бе дошла,но нещата стояха вече по иначе. Комбайнът се беше наклонил, полуобърнал в другата посока към Стоян и тялото му трудно се виждаше. На открито място лежаха Цветана и Петко -целият в кръв,но беше жив. Не осакатя. А хората от селото си шушукаха,че Цветана е обърнала комбайна в другата посока към Стоян. Била луда ли се питаха и леко се усмихваха някои. На Стоян не му беше до смях, защото сега ще трябва да се погрижи за единия си крак,който явно няма да го бъде. А зърното дяволи го взели. Беше решил да разпродаде всичко и да се махне от това орисано село.

автор А.Х.Т.sekirata cekupama

ДНЕС -138 ГОДИНИ  ОТ  РОЖДЕНИЕТО  НА  ВЕЛИКИЯ ЙОРДАН ЙОВКОВ

КОМБАЙНЪТ -МОЙ РАЗКАЗ НАПИСАХ ГО ПО ТОЗИ ПОВОД

без да си въобразявам ,че мога да се сравнявам….

 image

БИХ ОТГОВОРИЛА-ЗАВИСИ ОТ МЪЖА!

Ужасно! Несподелената му любов с Елисавета Багряна,която заедно с Дора Габе изпрати Н.Й.Вапцаров на разстрел-бил не поет, а драскач!!!
А той просто не ги е харесвал като жени,сигурно и като поетеси-едната пъшка и пише,а другата пише за зайчета, цветенца...!

"Аз търся тебе ,ти търсиш друг..."

Йордан Стефанов Йовков е  български писател,класик на българската литература от онези автори, които стават любими на цели поколения и се обезсмъртяват завинаги в паметта на народа. Днес се навършват точно 138 години от рождението на Йордан Йовков. Писателят е роден на Роден на 9 ноември през  1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Там, както и в Котел получава основното си образование, а завършва гимназия в София. Писател,разказвач,редактор,драматург,военен кореспондент.Накрая не му стига времето да напише всичко, което иска. Умира от рак в напреднала форма на 15.10.1937 г., причинен, днес бихме казали, от стрес. Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков изобразява.

ИНАЧЕ АЗ СЕ ПРЕКЛАНЯМ ПРЕД РАЗКАЗВАЧА,ПИСАТЕЛ Й.ЙОВКОВ!
А.Х.Т.sekirata






Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 1732538
Постинги: 2040
Коментари: 2285
Гласове: 13235
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31