в деня за прошка...
13 март 2016 година



Прошката е чудо, което се получава
от само себе си. Прощавайки, ние
отхвърляме омразата към другия...
в ума и душата ни настава покой.
Прошката е нещо лично, невидимо,
едно искрено нашепване, звучащо
дълбоко в душата. Освобождаване...
Човешко е да се греши...
Божествено... да се прощава.
Прошката е необходимост, благородство...
тя е един от трудните пътища за хармония
със себе си... и със света...



РЪКА ЗА ПРОШКА ВИ ПОДАВАМ...
и аз прощавам....



На този ден преди шест години се появи
  първият ми постинг в blog.bg...
... днес отново си спомних моментите,
   тези първи моменти в блога, които
   се превърнаха в незабравими
   спомени... 



За всички вас, които през тези години бяхте
до мен в добро и лошо, които ме подкрепяхте
в трудни моменти и ме стопляхте с внимание
и разбиране... каквото и да напиша, ще е малко...
Няма да забравя нито един от вас... както тези,
които са още тук, така и тези, които заминаха
далече, или намериха друго свое кътче
във виртуалното пространство, както и новите
ми приятели, които днес правят дните ми
по-светли. Това е...
с моите постинги съм разкрила себе си...



За шест години се случват много неща…
неочаквани, тъжни, добри… дори чудеса.
Човек е устроен да помни предимно това,
което го свързва с любов, доброта, топлота…
което прави денят му по-щастлив и красив,
което ще пази в сърцето си, додето е жив.
Само шест години... и малко,
и много… запазени в спомени светли,
в картини и слово... дали ще са век...
или миг от безкрая... зависи от началото...
и следите до края.
Тези шест години сякаш летяха,
докоснаха всичко, до всичко поспряха...
скрих си в кутийка спомени много...
от всеки тук скътах по нещо любимо
посветено на мен, на приятел… да имам.
Запазих си стихове, песни, картини -
запаси ще имам за още много години...
По дългия път на живота човек научава
денят да посреща с усмивка,
да помни доброто, и добро да си иска…

stela50

в началото - да искаме добро. Прости ми и честита да си с блога си все така, Таня.

ПЪРВО ТИ БЛАГОДАРЯ , ЗА ОГРОМНОТО УДОВОЛСТВИЕ, КОЕТО СИ МИ ДОСТАВЯЛА , ЧЕТЕЙКИ ТЕ !
А СЕГА : ПРОСТИХ, ПРОСТИ МИ , МОЛЯ ТЕ !

Добротата ти прощава всичко.
Всичко добро и на теб.

И още много приятни години в Блога! :)

И благо блогуване!...

Възхищавам се на силата, която притежаваш да прощаваш и да носиш добротата в сърцето си! Щастлива съм, че те срещнах преди много години, щастлива съм, че си тук в блог бг. Благодаря за споделените мисли в стихове с всички нас. Прегръщам те и ти желая от сърце здраве и да продължиш да бъдеш себе си!
Простено да ти е! Прости!
Честити - Шест години в blog...

Ти си толкова добра, мила и атрактивна, като красивите горски теменужки, които будят само възхищение. Няма за какво да ти прощаваме, можем само да искаме прошка от теб, защото като блогова общност не винаги сме били на твоето ниво и наши представители са ти причинявали негативни преживявания, като stela 50, например. Прости й, тя не знае какво върши. Други, със своите битки с пачи яйца, са ти причинявали неприятни усещания в блога. Прости ни и продължавай да пишеш, толкова е хубаво в твоя блог, сякаш съм в друга планета. Честита годишнина!!

Благодаря за приятните мигове в твоя блог, мила Таня! Удоволствие е да те посещавам, та дори и тихомълком. Приятно блогуване, бъди здрава и прости!

Как няма да благодаря за чудесиите, които прочетох при теб? И ще чета, и ще ти се радвам, и още, и още... Без теб този блог няма да е същият. Приятелко, бъди щестлива и прощавай на всички нас.
С уважение от Вал!

мила Таня!Красота,вдъхновени стихове,прекрасна музика,вплетени по твой уникален начин!Поздрави с пожелание все така с вдъхновение!Всичко най-хубаво и добро!

Благодаря Ви, мили приятели... blog си остава моето любимо кътче,
въпреки всичко... сродните души се привличат... и за тези години тук
наистина открих невероятни виртуални приятели, с които се чувстваме
много близки, въпреки невъзможността да общуваме в реала...
Благодаря от сърце на всички, които бяха с мен през изминалото време
и до днес... надявам се да е до края...
На Вас - няма за какво да прощавам...
Прегръщам ви от сърце !

своя блог с все такава доброта и топлина!:)

Нека здравето и човешката топлота са твои спътници в живота!
Повече слънчеви дни в душата!
Стойностен човек си и съхрани поетичното, нежното, обичта към ближния, въпреки упреци, болки, сълзи!
С уважение, мила!<3

От мен една покана - някоя пролет, може и още тази, когато сте в София и имате 4-5 свободни часа Ви каня на разходка до кафето на с. Филииповци срещу Драговицкия камък. Аз там давам прошка...
За постинга, в който всичко е лилаво - и пеперудата! - брависимо!

Отличничка! :)))
Честитки за 6-годишното ти ценно присъствие в блог.бг и прегръщанки топли за светлата ти душа, доброто ти сърце и блогородното перо!

Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.

Без теб тук няма да е нежно-лилаво, красиво, поетично и музикално.
Затова ти пожелавам много здраве, за да продължи да го има този оазис на доброто и красивото!

"По дългия път на живота човек научава
денят да посреща с усмивка,
да помни доброто, и добро да си иска…"

Благодарна съм, че дойдох тук, в блог.бг, за да открия човек като теб! Дано повече хора да се стоплят от цветните лъчи, които пръскаш, от обичта, толерантността и добрината, събрани в такова количество в теб! Освен всичко, си и щедра, защото ни ги отдаваш! Бъди!!! <3
С много обич!
Простено - ПРОСТИ!

Толкова добри думи, вълнуващи поздрави и пожелания,
красиви, топли посвещения... разплакахте ме...
Колко му трябва на човек... здраве, обич, приятели...
<3 <3 <3 .........................
С обич и благодарност Ви прегръщам !

Щастлива съм... съдбата ме срещна с точните
хора, и в личен, и в професионален план...
и тук - в блога.
Щастлива съм, че Ви има, скъпи виртуални приятели !
*
Понякога тръгвам така… без посока,
без да очаквам и без да мечтая...
поспирам до бистрия образ в потока
и продължавам… без пътя да зная.
Стъпки оставям по снежни пътеки,
боса пристъпвам по росна поляна,
галят лицето ми ветровете…
обличам се в есенна златна премяна.

Нищо не търся… вървя към безкрая…
срещат ме вечнозелените хора -
стоплят ме… опитвам се да опозная
заедно с тях небето, простора…

Случва се… тръгвам така – без умора,
очите затварям… и стигам далече,
до мене вървят вечнозелените хора
и забравям дори страховете си вече…

Не мисля за нищо, вървя без посока
в дните на радости, болки, копнежи…
не ми тежи нищо… и нищо не нося,
срещите стоплящи Съдбата бележи…
stela50

Бъди! Без теб тук нямаше да е светло. Прегръщам те, а за прощаване, ами то няма за какво. Прощават се грехове, приятелство не се прощава, то е самата прошка, доверие, привързаност, миг по миг. Това изпитвам към теб, но все пак ако аз съм сбъркала нещо, прости! Усмихната седмица!

Доказателство, че блогът с хубави хора е хубавото място!
Успех!!

Взаимно е! :)))
Благодаря!
Подарявам ти всички китари на Армик!

Благодаря Ви.
Прегръдки сърдечни !

:)

Честита годишнина и от мене, мила Танче! Благодаря на Бога и на блога, че ме срещнаха с човек като тебе! Твоите публикации възхищават и трогват -- с красота и изисканост, с доброта и възвишеност - с много талант и още повече обич! Благодаря ти! Бъди ни жива и здрава - за нови щастливи срещи! Прегръдка!

Бъди здрава и все така благородна, сърдечна и вдъхновена!
С обич: Елица

Благодаря за красотата, която даряваш с твоите постове! Бъди много здрава и щастлива! :)

Поздравявам те и си те прегръщам с обич и благодарност, скъпа Таничка!
Бъди ми здрава и все така одухотворена!

Благодаря за поздравите, за незабравата... за виртуалното приятелство.
Прегръщам ви !

Честито... още няколко пъти по толкова, ти пожелавам! ;)

Честито! В твоя блог е хубаво, топло и нежно! Благодаря за възможността и удоволствието да се наслаждавам на постингите ти!
И честита пролет!

Благодаря!!! Много прошка ни трябва в блога, на всички, кому повече, кому по-малко.

С малко закъснение и аз ти благодаря за красотата и светлината, която ни даряваш с твоите постове! Винаги се спирам тук с огромно удоволствие - да прочета твои стихове, да се полюбувам на музиката или снимките към тях! :)

Чудесен блог ....тук е пълно с красота доброта!