Постинг
29.07.2012 18:06 -
ЛУННИ МАКОВЕ
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 6123 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2019 23:59
Прочетен: 6123 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 23.02.2019 23:59
Луна, звезди и още нещо
тъй светло , топло и горещо,
уханен мирис на смола,
а в мене чувство за вина.
Потокът ромоли и пее,
една звезда за мене грее,
посягам, искам да я спра,
да си я взема у дома.
Луната не ми разрешава
и звездите преброява,
със плащ лунен ме покрива,
да заплача знам не бива.
Кой другарче ще ми стане?
Кой в нощта с мен ще остане?
Кой прощава и забравя
и следи в сърце оставя?
Питам? Не ми отговаря
моята звезда сияйна,
знам че пак ще се опаря
в тази нощ лунна,омайна!
Уханна нощ, звезди, луна...
на балкона съм сама,
слушам как щурците пеят
и очи ми светят, греят!
С плащ лунен топли ме луната,
ръце протягам към звездата -
моята, душа богата
люби се със светлината
и черпи сила -звездна, лунна,
красива и омайна, сънна.
Отдавам се на сласт, нега,
различна съм, но съм жена.
Лунни макове в мойте очи,
музика нежна звучи!
Пропивай в мене до болка,
дарявай ми жар, топлина
и с нежност ти ме полей,
обичай ме! Занемей!
Не чуваш ли моето дихание,
плачът на щурците в нощта,
приятелка твоя избрана
оставам при теб с песента?
И ще ти кажа - Обичам те!
Ще е истинско мойто отдаване,
ще се любим сънно до утрото,
до последно себеотдаване.
Ще погаля звездите и тебе
с най нежната песен в душата ми,
ще разбудя смеха ти във мене,
лунни макове са сърцата ни!
ПОЕЗИЯ И КЛИП А.Х.Т.sekirata cekupama
Тагове:
Търсене