А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.07.2014 22:28 - СЪДБАТА НА СЛАВЕЯ

Автор: sekirata Категория: Поезия

Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове:

Влязло славейчето във гората,
която толкова красива му се сторила,
от клон на клон прехвърчало, запяло,
но в миг самичко останало.
Огледало се в бистрата река,
видяло че има крила,
но някак си опърлени и сиви,
проронило сълзи горчиви.
Разбрало истина една,
че славейче да си дори в гора,
щом птиците, животните ги няма,
щастие за него също няма.
И в миг решило да се хвърли
от най високата скала,
да не лети, душмани върли
да го разкъсат на мига.
Запяло тъжната си песен,
а срещу него див звяр, бесен
и кукумявки във нощта изкукали,
и съчки в храсталак изпукали.
Със мъка стигнало полето,
надявало се там където
цветя цъфтят и птички пеят,
подскачат зайчета, агънца блеят,
да започне всичко отначало,
надявало се и ....мечтало.
Но там съдбата се повторила,
било дори незабелязано,
само тревата проговорила
да е отритнато, унило, смазано.
О, мило славейче, красиво,
защо и как си позволило
на лоши хора, птички разни
да те погубят души празни?!
Опитай се да полетиш
далеч на изток към морето,
недей никой да виниш,
отвори си за любов сърцето.

Нагоре