А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.10.2014 21:18 - НЕДЕЙ ДА МЕ МОЛИШ

Автор: sekirata Категория: Поезия

Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:

Недей да ме молиш за малко любов!
Недей да си с мене толкоз суров!
От страстти треперя,от разум отречена,
за теб съм наречена,на тебе обречена!
Заобичах те в светло,облякох в звезди
душата си гола,за тебе,мили!
С крилата на вятъра ще те посетя,
недей да ме молиш за любовта,
която в обятията твои гори!
Сега целуни ме и....замълчи!
Обичай ме...ти!
Но ти не чуваш гласът ми в нощта!
Ти не плачеш,като мене сега!
Глух и ням си за мойта любов.
Тръгнал си сам по свой път-нов!
Болка кове сърцето премръзнало,
не иска да вярва,че всичко е минало,
краят дошъл е на нашта любов,
в сянка превърна ме,песен,стих нов!

Безсилно е сърцето да си иде,
когато го възпира любовта,
не ме плаши, че пак ще си отидеш
и пак ще ме оставиш в самота.
Работиш, знам, изкарваш куп пари,
в живота ти за мене място няма,
не чуваш ли, душата ми крещи,
не иска да живее във измама.
Хорото свое си играеш ти
и мислиш само твоите пари,
отиваш си и пак ще се завръщаш,
душата ми изпиваш и поглъщаш.

Нагоре