Няма обич и любов
в този живот за мен суров!
Как да вярвам на лъжи,
да обичам как, кажи?
Някой все ще ме прецака
и ще плача дълго в мрака.
Господ има ли, кажете?
Жива вий ме оплачете,
че секирата желязна,
за злите, злобните омразна
има много лоши дни,
лъскава тя не блести.
Плаче като вас с сълзи
и сърцето я боли,
неразбрана си остава,
ни приема, ни предава.
Някои я подиграват
и пред всички порицават,
който я обича-лъже,
а тя никога не лъже.
Де що прави си признава
никого не поучава,
умна е, добра и птица
иска да е гълъбица,
но не може ей така
тя да хвръкне на шега.
Тежка е, желязна, морна
пък изглежда неуморна,
а сега кахър си има,
болка мори я незрима -
искат пак да я излъжат,
искат пак да я прелъжат!
Не се лъже туй желязо
нищо, че сърце боляло
и е много отпреди,
а сега я пак боли.
Ще преглътне всичко тя,
пак ще стане лъскава,
ще обича от сърце
и по малко ще сече...