А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2015 08:25 - ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСАТА

Автор: sekirata Категория: Поезия

Прочетен: 1009 Коментари: 0 Гласове:

Някъде далече във топлите страни,
живееше принцеса с придворни и слуги,
с очи засмени,
с бузки алени,червени.
Била красива и добра,
най щастлива в царството мома,
но змей от някъде се появил,
в покоите и той се скрил.
И в нощите и през деня,
той пиел от кръвта
на чистата душа.
Придворните,слугите,царя,
царицата и тя не разбрала,
каква беда им царството грози,
как младата принцеса все по болна става,
а змеят зъл бил в нея,
в нейната душа,
обсебил я бе цялата
и през деня и през нощта.
Принцесата умирала,
ридаела на глас,
от кулите високи,
се молела в несвяст,
усещала как сила зла я подкосява.
Боже мой!
Какво бе сторила?
Тя,чистата душа
това ли заслужава?!
Какво от нея иска тази хала?
Не можело така да продължава!
От кулите високи,
погледна слънцето!
То подаде и ръка
и с песента на славея тя полетя!

Нагоре