Смърт витае във пространството,
обикаля моят дом - нощ, ден!
Смърт, не впивай ноктите си в мен!
Знам че имам грехове,
наоколо не всявай страхове!
Болка? Не!
Изпитвам гняв!
Ужас! Не!
Със дух корав ще те сразя,
обичам силно и мразя!
Знам, Демоне, че ти си сам.
Защо не си останеш....там?
Всяваш страх,но не на мен,
не ме е страх и нощ и ден
аз понасям всичко в знак
протест към тебе,зло,пак,пак....

Браво! Поздрав!

Претърпях и невероятно нападение,
..дение в семеен, личен план
...и още агонизираме?
Кого ли радва туй,
що за дух ли е или човек
и то от кой Век?!
Поздрав и благодаря!