Гледам и не виждам,
около мен тъма
и прах небесен
посипва ме сега.
Усещам и поглъщам
звездички аз безброй
в представите си мои.
Търся без очи
останах и боли
раненото сърце.
Не съм дете!
Но искам в приказка една
да заживея не сама,
да съм обичана, желана,
истинска душа голяма.
Каква заблуда!
Сън кошмарен,
а будна съм!
Къде си, свят реален?!

youtube/watch?v=B0GiZLFKS6s

Не си смаяна, не рони сълзи,по добре виж защо първа ...пълзи?!

Вие го казахте уважаема Юлия!
Кой Lidis обрули я?
Или Вие сте копие нейно,нима
със снимка нейна или на сестра?

Вие го казахте,че имам опит и то на жена
с каруца пред коня, но тук във блога
има кобилки скокливи, красиви,
пУетеси, продажнички и метреси пенливи!

Вие го казахте,че майка била съм,
но ме лишиха от майчини ласки,
Вие ми казахте,че и творец съм,
няма как да съм сред хора маски!


" жалко....
анита ,ти си жена с опит,майка,творец..
не слагай каруцата пред ..коня..
и не се предавай"
Юлия