Постинг
28.09.2016 18:40 -
БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА Я ИМА , ДОКАТО ТАКИВА ГИ ИМА!
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2017 18:32
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.01.2017 18:32
Алооо....журналята и платените драскачи тук! Как не Ви омръзна на една пенсионерка да крадете постоянно паролата тук,не защото е sekirata, нали? Няма и да Ви отговоря защо,защото и децата го знаят!
КОГАТО НЯКОЙ И НЕ КОЙ ДА Е НЯКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ НЕЩО ДОБРЕ ТОГАВА НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА МОЖЕ ДА ГО ПРАВИ, А ОЩЕ ПОВЕЧЕ ПЪК ДА МУ СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГО ПОКАЖЕ НА ВСИЧКИ, дори в интернета!
Това е СТРАШНОТО НЕЩО ЗАРАДИ КОЕТО БЪЛГАРИТЕ СИ ОТИВАТ, БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА Я ИМА, ДОКАТО ТАКИВА ----ГИ ИМА!
Аз нямам думи ,за таква силна злоба и завист между децата на една и съща страна,родината България! Това и Господ не ще търпи да гледа как се унищожаваме! Нали?И Този път съм отвратена и безсилна пред простотията и невежеството в нашата мила страна и то на поетичните съсловия! Нищо нова под слънцето ще кажете,но....това което Ви давам по долу за пример няма равно на себе си по цинизъм с езика и културата ни.Такива "творци"ги славят, славят се, а дали са и българи или просто малцинство,пома.....Но няма смисъл повече да се ядосвам ,този път оставям на Вас да се отвратите , та що не, КОГАТО И ЗА СВИРКИ СТАВА НА ВЪПРОС,знаете за какви СВИРКИ! .Тази дума безвремие ми писна да я срещам особено в толерираните творби на толерираните некадърници.Явно ще следвам досегашното си правило,да не виждам ПСУВНИТЕ , да бягам надалече и да не чета такива "творби". Няма точки,запетаи.....където трябва, няма нищо християнско,българско , книжовно,морално ако щете с тези свирки и псувни и то в поезия. Всичко на един дъх, като избълвано от НЕГРАМОТЕН И НЕУРАВНОВЕСЕН ЧОВЕК!
А дали е човек?!
"Вкус на празнота
Затварям очи, и стискам клепачи..
в непоносимо протяжно безвремие....
искам да се събудя ,мамка му…
и ,пак да зърна онази нежна синева..
да чуя на татко грубата шега…
и, китарата на батко как плаче..
отново очите ми да се смеят до сълзи..
и ,краката ми да търсят незнайни посоки...
а,раменете , да копнеят сладка утеха…
къде ли сбъркахме в тази луда шарада..
повдигам рамене , а сърцето ми мълчи..
обръщам се, и тръгвам отново сама
по онази стръмна самотна пътека,
къде проспахме нашата гара..
защо ли пропуснахме момента невинно...
кога утихна моята жажда,
и ,кой прекърши твоята лудост ..
кой ли на мен завидя…
кой на теб не прости..
и ,защо ли живота е блудкав
като свирка от нелюбима жена..
с досаден вкус..
на празнота.."
Julia in Neverland - 2016 -06 19 !
Няма коментари
Търсене