Не може да не ме боли!
Не може да се правя,че не виждам!
Розовите очила да слагам,
по този начин себе си излагам.
Всеки иска да му се подмазваш,
да го хвалиш и да не показваш
недостатъците му наяве.
Горе да е,на върха!
Но човек ли е това,
щом липсва му душа,
човешка съвест и благоприличие?!
Такъв лекува се със безразличие.

https://www.youtube.com/watch?v=IdheVLkDnA0

https://www.youtube.com/watch?v=0sF9aLouEKM

стихове и клип  А.Х.Т.sekirata cekupama

Подписвам се под стихото ти. Точно в десетката. Браво!

Какво съм виновен аз? От 90 та година се боря с тия измекяри. Изпокарах се с всички страхливци и нагаждачи. Останаха ми една шепа верни хора. Не мога сам да вдигна въстание. Имам оръжие и мога да убия няколко, но системата ще остане. А народът си влачи робското бреме и е като парализиран, като агне което се е примирило с ножа. Какво да направя сам?
Ядат, пият и гледат да не мислят, а то злото иде със страшна скорост и няма измъкване. България умира.

И Този път съм отвратена и безсилна пред простотията и невежеството в нашата мила страна и то на поетичните съсловия! Нищо нова под слънцето ще кажете,но....това което Ви давам по долу за пример няма равно на себе си по цинизъм с езика и културата ни.Такива "творци"ги славят, славят се, а дали са и българи или просто малцинство,пома.....Но няма смисъл повече да се ядосвам ,този път оставям на Вас да се отвратите , та що не, КОГАТО И ЗА СВИРКИ СТАВА НА ВЪПРОС,знаете за какви СВИРКИ! .Тази дума безвремие ми писна да я срещам особено в толерираните творби на толерираните некадърници.Явно ще следвам досегашното си правило,да не виждам ПСУВНИТЕ , да бягам надалече и да не чета такива "творби". Няма точки,запетаи.....където трябва, няма нищо християнско,българско , книжовно,морално ако щете с тези свирки и псувни и то в поезия. Всичко на един дъх, като избълвано от НЕГРАМОТЕН И НЕУРАВНОВЕСЕН ЧОВЕК!

А дали е човек?!



"Вкус на празнота



Затварям очи, и стискам клепачи..

в непоносимо протяжно безвремие....

искам да се събудя ,мамка му…

и ,пак да зърна онази нежна синева..

да чуя на татко грубата шега…

и, китарата на батко как плаче..

отново очите ми да се смеят до сълзи..

и ,краката ми да търсят незнайни посоки...

а,раменете , да копнеят сладка утеха…



къде ли сбъркахме в тази луда шарада..

повдигам рамене , а сърцето ми мълчи..

обръщам се, и тръгвам отново сама

по онази стръмна самотна пътека,

къде проспахме нашата гара..



защо ли пропуснахме момента невинно...

кога утихна моята жажда,

и ,кой прекърши твоята лудост ..

кой ли на мен завидя…

кой на теб не прости..

и ,защо ли живота е блудкав

като свирка от нелюбима жена..

с досаден вкус..

на празнота.."



Julia in Neverland - 2016 -06 19