Махнете се, какво ви правя,
мирна съм, спряла до вас?!
Вий тънете в развратни нрави,
не буди ви лиричен глас!
Противни сте като гробове.
За глупостите си, за злоба
вий имахте до този час
тъмници, бичове, топори—
дотегна ми, народ безумен!
В града от улиците шумни
измитат смет – полезен труд!
Но щом служение изоставят
и жертвата си пред олтаря
с метли жреците ли метат?
Че не в житейските вълнения,
за користи и гневен бой,
родени сме за вдъхновение,
молитви, песенен покой.

Махнете се от пътя мой,навлеци,зевзеци!
Кой ли,кога и как ще опрощава греховете Ви!