Постинг
15.01.2018 23:48 -
*Ретроградностно*
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 579 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2018 23:53
Прочетен: 579 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 15.01.2018 23:53
Всеки допир сега е чувство,
изчезнало във вечността.
Когато и да потръпнем, знаем,
че не е това, което желаем.
Блестят сълзи в очи, не виждащи друго, освен скърби.
Живеем и копнеем, ала без дъх не ще дивеем.
Знаем и нехаем, но все още за чувства си мечтаем.
Дори тъмата, да е завладяла душата,
не ще се откажем, да се желаем.
Кога за последно, прегърна ти,
кога заобича ти, тъй иситски.
Кога прелетя през егото в нощта,
кога заживя в своята душа,
тъй истински, тъй истиснки.
Все едно милионите звезди,
не значат нищо друго,
освен изпълнени мечти,
...
а ти?!...
а ти?!...
а ти?!...
...
1:17
Замълчи ти и се усмихни...
Замълчи и ме погледни...
С тези очи, обичащи и копнеещи...
Ах какво се случи, ах какво ни завлече...
Порок ли бе или чужди мечти, защо това ни раздалечи, камо ли без причини....
Аз обичах, а ти?....
Не повярвах, че света ни, ще рухне в руини и не ще ни върне, въпреки прелестните ни дни, пак да твърдим, че обични са ни били, ала никога не ще ги върнем и нали, това е примера, за всички по света - не се обичайте, защото боли...
Предавам щафетата и се отказвам от безмълвието на суетата, която руши и еговици създава си, след всяка жертва умира една звезда и сега света ще е сиво отражение, на една доброта и красота, забравена в света...
изчезнало във вечността.
Когато и да потръпнем, знаем,
че не е това, което желаем.
Блестят сълзи в очи, не виждащи друго, освен скърби.
Живеем и копнеем, ала без дъх не ще дивеем.
Знаем и нехаем, но все още за чувства си мечтаем.
Дори тъмата, да е завладяла душата,
не ще се откажем, да се желаем.
Кога за последно, прегърна ти,
кога заобича ти, тъй иситски.
Кога прелетя през егото в нощта,
кога заживя в своята душа,
тъй истински, тъй истиснки.
Все едно милионите звезди,
не значат нищо друго,
освен изпълнени мечти,
...
а ти?!...
а ти?!...
а ти?!...
...
1:17
Замълчи ти и се усмихни...
Замълчи и ме погледни...
С тези очи, обичащи и копнеещи...
Ах какво се случи, ах какво ни завлече...
Порок ли бе или чужди мечти, защо това ни раздалечи, камо ли без причини....
Аз обичах, а ти?....
Не повярвах, че света ни, ще рухне в руини и не ще ни върне, въпреки прелестните ни дни, пак да твърдим, че обични са ни били, ала никога не ще ги върнем и нали, това е примера, за всички по света - не се обичайте, защото боли...
Предавам щафетата и се отказвам от безмълвието на суетата, която руши и еговици създава си, след всяка жертва умира една звезда и сега света ще е сиво отражение, на една доброта и красота, забравена в света...
Европрокуратура вече разследва закупуван...
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
ЗАБРАНЕНИТЕ ПЕСНИ НА МИТКО ЩЕРЕВ ....ЛИЛ...
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
ЗАБРАНЕНИТЕ ПЕСНИ НА МИТКО ЩЕРЕВ ....ЛИЛ...
Следващ постинг
Предишен постинг