НА МАМА
Знам.
Не обичаш свещите!
Още като жива мразеше ги ти.
Поп не пожела.
В адски мъки ти умря.
Какво сгреши тук на Земята?
Кой отведе те в тъмата?
Ти бе красива, жизнена, добра,
страхотната жена!
Как искам твоята ръка
да ме погали като някога.
Да си попеем с теб в двуглас,
а не да плача в този час!
Снегът на спомена вали,
във мен боли!
При теб ще дойда,
не скърби.
Мила мамичко!
Прости!
Я, кажи ми, мила мамо,
ти ли ме обичаш само?
Знам, въпрос не е това,
от това боли глава.
Там при мъртвите си ти,
но сега при мен дойди,
болката ми приеми
и в земята я приспи.
Плаче твоето момиче-
бялото за теб кокиче
тъй невинно и добро,
сториха му много зло.
Хора разни, хора мазни,
души болни, души празни,
изцедиха ми душата
и разнася се мълвата,
че съм зла, неукротима
и за всеки нелюбима.
Я кажи ми, мила мамо,
ти ли ме обичаш само,
ще ли ме приемеш ти
там при твоите ангели?
МАЙЧИЦЕ
Ти си на земята най добра,
майчице една!
Бисери са ти словата,
слънце твоята красота.
Погали ме нежно.
Сбръчканата ти ръка,
искам да целуна.
Запей с гласа си.
Като нежна струна
звучи във мене твоята душа.
На другите ти не приличаш,
различна си и толкова добра.
От щастието свое се отричаш,
на хората раздаваш топлина.
Изгрей!
Запей, не спирай!
Моя майчице тъй свята.
Разтърси душата.
Сълзите мои избърши.
Щастието на земята,
всеки сам гради
и злото сам ще победи.
МИЛА МАМО
Мила мамо, научи ме,
ако трябва покажи ми,
как доброто в мене да запазя,
без чужди интереси да погазя?
Как сърцето си във лозов лист да свия,
да го запазя от проклета орисия?
Как с душа тъй болна, силно наранена,
да се запазя силна, несломена?
Жена за вечни времена,
жена достойна за дела -
човешки и добри,
дела присъщи за жени -
борбени, красиви,
жени влюбени, щастливи.
Но мила мамо ти не позна,
че болката ми е сама.
И тъй, решена съм сега
да жертвам себе си. Съдба.
Така ще е,
докато съществува завистта.
МАЙЧИЦЕ
Майчице моя, мила, добра,
майчице моя, моя съдба,
от мене, мамо, кой те отне,
кой тъй прекърши твоите криле?
Кой тъй жестоко ни раздели,
хора ли бяха или сили зли?
Плача за тебе, майко добра,
моля за друга, съдба по добра.
На смъртния му одър
тялото изстива,
душата му заспива,
без дух, без капка сила!
Не може да заплаче,
а кой да го оплаче?
Родил се е седмаче,
остана си сираче.
Аз искам да помогна,
но как да го направя?
Мадона и девица,
не съм дори светица.
Сам Господ разпорежда,
животът ни нарежда,
той може да прощава
на който заслужава.
МИЛА БАБИЧКО,ПРОСТИ!
При мама си, нали?
Ще и кажеш ли, кажи
как тук ме давят сили зли,
как подхлъзнах се и как боли?
Как стана , не разбрах.
Колко нощи, дни не спах,
била съм сторила аз грях.
Твоето име аз избрах,
с него нямам никак страх,
защо за тях това бе грях?!
Колко тежко ми е,
колко страшно е това
да съм неразбрана и сама
тук на горната Земя -
без майка, без баща,
без деца, без любовта,
без едничка думичка добра!
Не разбирам чии души
радват моите сълзи?!
Не разбирам хората,
залива ме умората
от този скелетен живот.
Не съм ли аз робиня, сноб?!
НА МАМА
http://sekirata.blog.bg/poezia/2014/04/24/jivi-i-myrtvi-blizki-no-dalechni.1259707
http://s019.radikal.ru/i644/1601/f5/d97c71064f27.jpg
http://s017.radikal.ru/i440/1601/58/e2b6484b78ef.jpg
http://s017.radikal.ru/i441/1601/65/ea566838d67e.jpg
http://s017.radikal.ru/i440/1601/9f/a00d39dfaafb.jpg
http://s012.radikal.ru/i319/1601/dc/81b828c164ee.jpg
http://s019.radikal.ru/i639/1601/45/bac110b000f0.jpg
http://s45.radikal.ru/i109/1601/bf/487c9eec0b0a.jpg
http://s020.radikal.ru/i717/1601/b9/b5c7e7df8954.jpg
http://s020.radikal.ru/i710/1601/44/35596dbbdba2.jpg
http://s018.radikal.ru/i519/1601/f7/d6943777aba6.jpg
http://s009.radikal.ru/i308/1601/6b/7c2a49016a04.jpg
http://s017.radikal.ru/i435/1601/ff/5549b495fcf5.jpg
http://s020.radikal.ru/i709/1601/66/4a871ae19f42.jpg
http://s017.radikal.ru/i418/1601/79/39542d2ec5b2.jpg
http://s020.radikal.ru/i721/1601/fd/fe74e7f002e2.jpg
ЖИВИ И МЪРТВИ,БЛИЗКИ, НО ДАЛЕЧНИ
МАМО!
Знам.
Не обичаш свещите!
Още като жива мразеше ги ти.
Поп не пожела.
В адски мъки ти умря.
Какво сгреши тук на Земята?
Кой отведе те в тъмата?
Ти бе красива, жизнена, добра,
страхотната жена!
Как искам твоята ръка
да ме погали като някога.
Да си попеем с теб в двуглас,
а не да плача в този час!
Снегът на спомена вали,
във мен боли!
При теб ще дойда,
не скърби.
Мила мамичко!
Прости!
Я, кажи ми, мила мамо,
ти ли ме обичаш само?
Знам, въпрос не е това,
от това боли глава.
Там при мъртвите си ти,
но сега при мен дойди,
болката ми приеми
и в земята я приспи.
Плаче твоето момиче-
бялото за теб кокиче
тъй невинно и добро,
сториха му много зло.
Хора разни, хора мазни,
души болни, души празни,
изцедиха ми душата
и разнася се мълвата,
че съм зла, неукротима
и за всеки нелюбима.
Я кажи ми, мила мамо,
ти ли ме обичаш само,
ще ли ме приемеш ти
там при твоите ангели?
МАЙЧИЦЕ
Ти си на земята най добра,
майчице една!
Бисери са ти словата,
слънце твоята красота.
Погали ме нежно.
Сбръчканата ти ръка,
искам да целуна.
Запей с гласа си.
Като нежна струна
звучи във мене твоята душа.
На другите ти не приличаш,
различна си и толкова добра.
От щастието свое се отричаш,
на хората раздаваш топлина.
Изгрей!
Запей, не спирай!
Моя майчице тъй свята.
Разтърси душата.
Сълзите мои избърши.
Щастието на земята,
всеки сам гради
и злото сам ще победи.
МИЛА МАМО
Мила мамо, научи ме,
ако трябва покажи ми,
как доброто в мене да запазя,
без чужди интереси да погазя?
Как сърцето си във лозов лист да свия,
да го запазя от проклета орисия?
Как с душа тъй болна, силно наранена,
да се запазя силна, несломена?
Жена за вечни времена,
жена достойна за дела -
човешки и добри,
дела присъщи за жени -
борбени, красиви,
жени влюбени, щастливи.
Но мила мамо ти не позна,
че болката ми е сама.
И тъй, решена съм сега
да жертвам себе си. Съдба.
Така ще е,
докато съществува завистта.
МАЙЧИЦЕ
Майчице моя, мила, добра,
майчице моя, моя съдба,
от мене, мамо, кой те отне,
кой тъй прекърши твоите криле?
Кой тъй жестоко ни раздели,
хора ли бяха или сили зли?
Плача за тебе, майко добра,
моля за друга, съдба по добра.
НА СИЛВИЯ КОЛЕВА
Бяла, тиха, снежна зима,
в този ден тя се помина,
красива беше и добра,
интелигентна с чар душа.
Обичаше живота, любовта,
раздаваше се на деца,
на всички и за всички бе
едно не пораснало дете.
Но болестта я покоси,
остана тя вярна на себе си,
не беше и не стана кариеристка,
а някои мислеха я за артистка.
Желана бе, красива, дивна,
сърдечна, умна, любвеобилна,
раздаваше любов и нежност,
не знаеше тя що е ревност.
Децата и я боготворяха,
а чуждите в нея съзряха
учител знаещ, можещ, ум,
незаслужено изхвърлен...вън.
И в този ден студен и леден,
в този свят богат и беден
земята я пое в прегръдка
и стопли я снегът с целувка.
Духът и вечно ще е жив!
Почивай, Силвия, в свят красив!
След тежко боледуване на 47 години почина Силвия Колева -
преподавател по български език и литература
в СОУ "Стоян Заимов" Плевен.
Много правдив и борбен човек.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И!
http://www.youtube.com/watch?v=28sdV_DXSrU
С обич и любов
На смъртния му одър
тялото изстива,
душата му заспива,
без дух, без капка сила!
Не може да заплаче,
а кой да го оплаче?
Родил се е седмаче,
остана си сираче.
Аз искам да помогна,
но как да го направя?
Мадона и девица,
не съм дори светица.
Сам Господ разпорежда,
животът ни нарежда,
той може да прощава
на който заслужава.
Мила бабичко, прости!
При мама си, нали?
Ще и кажеш ли, кажи
как тук ме давят сили зли,
как подхлъзнах се и как боли?
Как стана , не разбрах.
Колко нощи, дни не спах,
била съм сторила аз грях.
Твоето име аз избрах,
с него нямам никак страх,
защо за тях това бе грях?!
Колко тежко ми е,
колко страшно е това
да съм неразбрана и сама
тук на горната Земя -
без майка, без баща,
без деца, без любовта,
без едничка думичка добра!
Не разбирам чии души
радват моите сълзи?!
Не разбирам хората,
залива ме умората
от този скелетен живот.
Не съм ли аз робиня, сноб?!
Кой с душите си играе?
Кой иска в мене да се припознае?
Не става!
Отвратена съм до болка!
Злото аз ще спра,
ще се боря и ще победя!
С нокти ще дера, ще вия,
няма да се крия!
Моят Господ е във мен,
с мен е нощ и ден!
И тез които мачкат безогледно,
ще им е за последно!
БОГ ДА ПРОСТИ!
ЗАДУШНИЦА
НА МАМА ВЕНЕТА,ТАТКО ХРИСТО И ДЯДО ХРИСТО ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ.
ПОКЛОН! ПОЧИВАЙТЕ В МИР И ВСИЧКИ ВИЕ
МОИ ПОЧИНАЛИ БЛИЗКИ! много сте.
http://s020.radikal.ru/i707/1303/1e/4db9b7027bf3.jpg
http://i080.radikal.ru/1303/7b/fcaedd252b22.jpg
с.Бохот Плевенско
В тази къща не живях,
но загубих мама...страх
не изпитвах ,че е прокълната ,
зли езици тъй бълваха!
http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0231159/img_231159_2123952_l.jpg
https://www.youtube.com/watch?v=S2GeB9dTFc0
sekirata Za mama
https://www.youtube.com/watch?v=9kNa8s66JDQ
sekirata Na mama
http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0231159/img_231159_2123968_l.jpg
http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0231159/img_231159_2123969_l.jpg
http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0231159/img_231159_2123970_l.jpg
Моята майчица почина в тази къща на дядо ми, която по късно остана на брат ми, а във вилата му до нея почина баща ми. В тази къща мама бе прогонена от жилището си в Плевен от Магдалена Пенчева Плевен ул. Бъкстон 3, която с помощта на връзките на сина си с Иван Костов беше му в листата в Кърджалийски район, където се ожени и остана там в ДПС момчето и Пламен Иванов развалиха нотариален акт и сега се шири Още в центъра на град Плевен сама в голямата двуетажна къща раздадена на фирми ..за пари, а тя от лакомия в една стая. И никой кмет досега не посмя да и събори къщата, макар че Плевен центъра е обновени се обновява постоянно, но нея не я пипат, брей....!!! Затова не обичам властващите, посегнаха и на мама тогава, а дъщеря ми живееше в Драгалевци с нейния Бойко Божилов до самите двори на Иван Костов. Дъщеря ми, която едва не ..убиха и сега в Плевен се гаврят с нея ,както и със единият син на брат ми. Кой, коя, кои- самият Господ знае ....
МОЖЕ БИ И ТЕЗИ С ТЕЗ ЛУЛИ!!!!!
Та за баща ми по погрешка дядо ми го записал да учи руска филология, което баща ми до смъртта си не му прости. Баща ми също пишеше стихове и то доста добри, пак в рима и имаше много красив почерк и подпис. Затова или не аз учих музика, като мама, но по късно прописах стихове, а по- късно разкази, но руски език владея перфектно, ей така от малка, без да ходя в Русия. Аз не съм родена, не съм живяла в с. Ласкар Плевенско, татко се е оженил за мама от с. Бохот Плевенско, където съм родена и израсла, където е и погребан.
Това беше мeжду другото, колкото до мъжът с лулата нито един от тези тук не ми допадат, този с лулата за който е стихът ми не е отдавна между живите.
Лула пуши човек,
който освен нуждата от алкалоида никотин има нужда и от някакъв по-екстравагантен имидж. Ако за обикновения пушач пушенето е индивидуален уют, битка с абстинентния синдром (все пак тютюнът е слаб наркотик, нали), то за пушача на лула в манипулациите и пафкането има зрелищност, ритуал, малко театър, ако щете. С лула обикновено димят значими личности (или такива, които искат да са), но при всички положения люде, които умеят да бъдат в центъра на вниманието. Флобер, Петър Велики и Сталин са известни със своите лули, освен другите хубави и лоши неща, които са сътворили. Важното е, че вероятно добре са усещали трепетното очакване, което са внушавали между две смуквания - първият, дали ще изръси някой дълбок афоризъм, а вторият и третият - дали ще запратят някого към върха на кариерата му или към Сибир с една дума между облаците дим.
Инструментите
за това занятие също са важни. Основна принадлежност е един метален уред - придружител, който се състои от три части - "кирка", "тампон" и "лъжица". Тъпкачът служи за тъпкане на тютюна по време на пушенето, кирката - своеобразно шомполче, за избутване на сажди и
други наслоения от каналите, а лъжицата - за изчегъртване на пепелта от огнището. Освен това могат да се използват капачки срещу вятър, както и специални поставки. За транспортиране лулата се нуждае и от особен калъф, който да не пропуска въздух. Сериозният пушач с лула може да ползва омекотители - за чистене, и овлажнители (при по-големи количества съхраняван тютюн). Особено е необходим почистващият инструмент - пример, който трябва точно да пасва на огнището, за да не го драска. Не е малко, нали?
Ако ви се вижда сложно, пушете си цигарите.
Или не пушете изобщо - това е най-добрият вариант.
Спри да пушиш с таз лула!
Защо не грее слънцето еднакво,
за теб, за мен, за нашите деца?
Така усмихваш се чудатно
и всяваш в мене горест и тъга.
Очите ти се смеят,
пушиш си лулата,
сред този дим
си неуловим.
Но виждам,
пламъче скокливо в тях трепти!
О, знам!
Обичаш!
Влюбен си!
В поетеса талантлива?
В артистка нежна и красива?
В бизнесменка пресметлива?
Ясно.
Фатална е жена,
и спри да пушиш с таз лула,
защото лягам си.
Сама.
Без теб.
Без любовта!
http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0231159/img_231159_2123952_l.jpg
Лидия,
Годините са си години,
никой от тях не може да избяга,
но русото тъй ти отива,
че бялото от косите твои бяга!
Ужасен климат там е, знам,
изсушава кожата, сърцата
дишат учестено, в плам
гори душата ти сърцата!
Там сиянията са тъй красиви,
смърт вещаят, носят болест,
с мечти разбити и ронливи
потъна ти във скръб и горест!
Почивай в мир!
http://s019.radikal.ru/i623/1712/d9/e7fef185d829.jpg
Своето сърце си ми дарила
с обич, моя мамо, покорила
моят враг и сили зли,
ангелче ми изпрати!
Моля те, излез по пълнолуние,
възкръсни, облей ме с светлина,
спри към мен това безумие
и към моята дъщеря !
Проникнах в обичта си топла,
болката изпих си, в мен,
мамо си в душа ми топла,
направи нощта за мен ден !
ТАТЕ!
Восъчни икони ме поглеждат,
студ усещам в себе си, застивам,
ледени души във мен се вглеждат,
във мъгла потъвам и заспивам.
Пак събуждат ме стрели отровни,
помисли тежки, греховни,
времето не ще да върна,
знам, не мога да те върна!
Бяла гостенка дойде,
на ръце те взе, отне,
душата ти от този свят!
Ти беше беден, но богат
с дух Ботевски и несломим,
непреклонен, драг, любим.
Ръце протягаш ти към мен
и днес в последният си ден-
Воскресение Христово
загубих тебе, татко, ново
чувство в мен сега напира,
непреклонна ставам, дива!
Почивай в мир и там със мама,
за мене не мислете двама,
аз конят вече обуздах,
от нищо не изпитвам страх!
Дива, непокорна, щура,
нали за тебе бях сладура,
такава бях и ще остана,
докато дойда там при теб и мама.
На 19.04.2009 почина
ХРИСТО ТРИФОНОВ ЦВЕТАНОВ
на 82 години
Само безброй сълзи,
свежи цветя и тиха тъга по теб
са единственото, което можем да ти дадем.
Ти ще живееш в сърцата ни завинаги.
ОТ РАЯ
Трябва ли да чакам в рая
вратите да ми се отворят?
Трябва ли, но май го зная-
за мене Бог и Дявол спорят?
Земна ли съм или не
в мен тупти добро сърце,
с риск да стана нежелана ,
борбена ще си остана.
За мама
https://www.youtube.com/watch?v=IL-dGwa5ex0
На мама
https://www.youtube.com/watch?v=Urs9hsOCUoY
Почивай в мир, Цуре!
https://www.youtube.com/watch?v=aMOkNUdtLv0
На Ева!
https://www.youtube.com/watch?v=kH4hsQ7fhkQ
На Lidis
https://www.vbox7.com/play:bf4050df4c
https://www.youtube.com/watch?v=tcHeqFbBkas
За тебе приятелко мила далечна -Лидия
https://www.youtube.com/watch?v=ztcODgKP8IQ
https://www.youtube.com/watch?v=H4uv6U3WnVs
Мир на душата ти, Лидис
https://www.youtube.com/watch?v=e8iBwMryd48
Почивай в мир Йордан
https://www.youtube.com/watch?v=R-md3mP25Ak
поезия и клипове А.Х.Т. sekirata cekupama
