в които се стопих,

последваха прегръдки бурни

и написах стих.

Грях бе невинен, малък

и среща не случайна,

не отминах, пламък

си любов омайна!

Потопих се, плаках, 

а после се смях,

цял живот те чаках 

мой сладък, малък грях!