Елена-Зорница, 61

Душата ми е стон.
Душата ми е болка.
Болката по теб,
по несподелената любов.
Любовта боли и още как.
Със пронизваща ,огнена сила
като изгаряща рана,
дълбоко във мен...
И няма лек за душата.
И няма лек за сърцето.
Изпепеляваща ,силна и страстна,
изпълваща ме докрай.
Несподелена ,но все пак прекрасна!
Е.

 

Разбира се,че няма аз да поправям и правописните грешки дори в заглавието на потребителката,която е пуснала този си пост да речем със стих,да речем неин.

И така -тривиални изрази,изказ и темата дори.Това че П.Яворов е жертва не ме учудва. Златка Митева също има такъв стих в който е взаимствала,дори е включен в стихосбирката и ,но явно за всичко се плаща и ако се плаща добре може и за куци камили да пишеш. То от кого ли не крадоха.... В sibir.bg може и провокативно да е пуснат този"стих" на Е. след пост на секирата, но няма как да се отмине това безочие. Лесно е да се оправдае човек, че темата и думите, и да се повтарят творците са различни, и всичко друго там, АМА НЕ, НЕ Е РАЗЛИЧНО!

Стон

На Лора

Пейо Яворов

"Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!"

Та така, драга Е. Нямаш един ред в творението,което си качила в твой пост,един ред който да показва твоя, лично твоя мисъл,израз,идея,... Много заучени фрази,думи,клишета...бъка,бъка от празнословие в този смисъл,че трябва твоето да си изразиш,но го няма.Нищо личностно,нищо чувствено! И едни изводи...откриваш топлата вода-

"И няма лек за душата.
И няма лек за сърцето.
Изпепеляваща ,силна и страстна,
изпълваща ме докрай.
Несподелена ,но все пак прекрасна"

А колкото до и ....и...и ....душата сърцето страстна прекрасна... то е повече от отегчително. И най важното има песен такава-стар шлагер-"....и няма лек....ла,ла няма лек...а ти любов прекрасна..."Но въобще има ли смисъл да анализирам повече, никой не чува всеки си пише и крадва каквото си иска от където си иска. Любовта боляла -дрън, дрън! Това е всеобщо мнение че ако обичаш истински боли,но не е така,зависи от изхода и края на обичането. А това заглавие Несподелена любов съвсем не подхожда в случая и по върви за чалга песен. А за Яворов не смея да говоря той е гений-"душата ми е птица устрелена.." и. т. н. ХАЙДЕ ИЗВАДЕТЕ ТАКИВА ИЗРАЗИ И ТАКА УМЕЛО ВПЛЕТЕНИ В ГОЛЯМ СМИСЪЛ."в мъката любов"а не "несподелена"...При Яворов Лора вече е мъртва, а при Е.не,но все пак.... ЗАСРАМЕТЕ СЕ! И на финала на "Несподелена любов" с този оптимизъм, като заучено стихотворение или като две по две четири вече ставате банални,всички които творите се засилвате да представите на края на "творбите " си розов  завършек,демек колко сте благородни и позитивни-да не вярваш!