Снегът затрупа мойте грижи,
ледът стопи се във сърцето
и като паяжина се ниже

Ще послушам приказки и песни,
ще запея тези думи лесни
за любов и вярност оправдана

Ах, този свят,
забързан и млад,
отхвърлящ с ирония

 
Душата ми ще ти попее,
сърцето в радост ще немее,

Седя на прага, търся те с очи,
знам няма те,о, Господи!
Ботев, няма те и теб,

Дай ми малко  светлина! -
казала една бълха
на светулката във мрака

ДЕТЕТО В МЕН
Детето в мене иска свойта песен!
Детето в мен живее свойта есен!

КОГАТО ЗЕМЯТА ПЛАЧЕ..... и Аз плача
На Ева с много любов. Най вярната ми приятелка в интернета. Искрено и желая добро здраве и борба с "враговете" на здравето и. Много любов и семейно щастие!
Eva-V Mоneva, 39г.Пол : Жена

Нещо не ми дава покой.
Този потоп, порой
в Петрич не е случайност.

Потънала съм в грижи и неволи,
душата плаче,сърце моли
за обич и любов, разбиране

;;;;;;;;;;;;;;;
=============
.....................................

 ВЪРВИ,НАРОДЕ ОЗВЕРЕНИ,
 ПОСОКАТА СИ ТИ СМЕНИ,
 КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ОГРЕНИ,

Във задимено кафене
седя сама пия кафе,
около мен витаят разни

Да ме целунеш искаш,но защо,
когато имаш друга мисъл?
Да ме имаш искаш, но защо,

Слънце, небе,  вода,
тъй нужни са на мен сега
да дишам, да се опека