Когато
случайно
попаднах
в интернет на тази фотография, си спомних една гледка, която дълго беше пред очите ми. От един вход на жилищен блог пред мен излязоха една баба и един дядо. Те наистина бяха на много, много години. Може би гонеха стоте. Толкова внимателно и нежно си помагаха да слязат по едното стъпало пред входа, които ние не забелязваме, че съществува, но за тях беше житейско препятствие! След като тръгнаха по равния път се държаха за ръце. Може би отиваха до магазина за храна... Те двамата бяха много трогателна гледка, понеже всъщност изобщо не бяха двама, а бяха само едно, единствено много координирано и много старо същество. Те не бяха зависими един от друг, те се обичаха. Сигурно нито единият не бе умрял до онзи момент, в който ги видях, за да не се раздели от другия... :)


***