Вижте ме добре и запомнете,
искам да живея, разберете,
тук в България да съм щастлива,
във Родината моя красива!
В очите ми блестят искри,
палят те, горят, боли
сърцето всеки божи ден,
на чувства разни то е в плен!
Аз съм, като вас човек,
като вас във студ и пек
боря се за хляба наш
приятел нека бъда ваш!
Моля ви,хора добри,
знам че всички ви боли
истината за живота,
но знайте,аз не съм пилота...
Пътник съм аз,като вас
и чакам моя сетен час,
прегърнала с ръце Земята,
и моята Родина свята,
последен сън аз да заспя.
Спокойна искам да умра.


Безумни хора, болни люде,
убиват днес народа мой,
но истината ще пребъде,
доказана в борба и в бой.
Че разни хора самозвани,
фалшиви,хитри,обиграни,
играят си с народа мой,
а той мълчи не дава вой.
Вълци,чакали,лешояди,
хиени,търтеи,мравояди,
крадат на мравката труда
и тайно трупат те блага.
Отгоре всичко Господ вижда,
кой краде и кой завижда,
дано със истина,разплата,
спаси Родината ми свята.
Затънали във тиня,кал
и измърсени с кръв човешка,
убиват,мачкат,нямат жал
шепа убийци,орис тежка
за цял народ,за теб,за мен!
Къде си слънце,светъл ден?!

По небето облаци пълзят,
по Земята хората лазят,
чакат молят се за по добро,
но не изпускат свойто зло!
Малодушие,болка и страх,
равнодушие,стрес,грях,
всичките пороци зли
са в душите уж добри!
Най добрият ще си щом мълчиш,
понасяш всичко и търпиш,
и молиш се на Господ Бог,
и чакаш наготово помощ,строг
към другите си, но не и към теб,
със душманите си мек,
отстъпчив и простоват,
наивняк и глуповат!
Смееш се на своето тегло,
пиеш,пушиш,секс,легло,
дори децата си оставяш
на улицата да ги учи.Бави
Господ всичко туй!
Ганьо,цървула си изуй!
Ганке,на метено не плюй!

Омръзна ми да ям боклуци,
ще мина на листа,трева,
ще мина на раздаване юмруци,
работя честно, не пера пара!
Правите ми се на влюбени,
в Родината си сте изгубени,
пишете се позитивни,
но със дела негативни!
Бършете нещо до бяло,
но го гледам почерняло,
пеете и купонясвате,
изневерявате и не мирясвате!
Розови очила слагате,
знаете че се излагате
с пороци и грешни дела,
раздавате свойте тела!
"Една птичка пролет не прави"-
със това се успокоявате,
на Господ туй не се нрави,
за патриоти не ставате!
Като стадо измършавяло,
жадно,гладно,блее вяло
тук там някоя овчица,
за нея нож,клане,връвчица!
Аз къде се вмествам тук,
във мизерия живея,ям лук,
но нагоре гледам,ще полетя,
а вий ми режете крила?!
Със тази злоба накъде,
народе мой,що озлобе,
сърцето ти на лой стана,
но моето друг път избра?!
Ще полетя ли или не,
това съдбата ще реши,
пасете си трева,овце,
не съм от стадото.Sorry!


Надежда умира.
Луната плаче.
Звезди ми шепнат,
душата сираче
опърлена диша
с последни сили!
Дай ми вяра,
Господи мили!
Дни преживени,
години отминали,
разбити животи
и бездни зинали
поглъщат и днес
денят подарен
за добро,за щастие
на теб и на мен.
Но глава изправям,
разпръсквам тъма,
на враг се не кланям,
не моля,не плача...