Постинг
11.07.2014 06:00 -
Eмилия Найденова: ще сънувам слепия
Защо забравяте,
че всички сте хора?
ме попита облакът
онази вечер,
в която
не познах своя път.
Защо забравяте,
че всички сте хора?
пишеше върху небето
преди да си тръгне
ядосано
като някой луд.
Защо забравяте,
че всички сте хора?
Прочетох в очите
на онова дете,
което не спираше
да разглежда
себе си
в локвата...
Ставам,
затварям прозореца
и си спомням-
всичко ще забравим-
и облакът, и детето, и болката.
***
ще сънувам слепия,
на когото подадох ръка
слепотата
никога
няма да спре
да ме вълнува
като най-истинско виждане
затворените очи
ще са винаги
най-отворени
а отворените-
затворени
ще показваме
пътеки и пътища
и ще водим през мрака
докато светлината
на другия
ни залива-
докато потъваме в светлината
ще сънувам слепия,
на когото подадох ръка,
и слепият, който подаде ръка,
ще ме сънува…
Задушница
Срещат се повече от 20 години
на едно и също място.
Между черешите и виното
си разказват живота.
Между небето и пръстта
си разменят спомени.
***
Срещат се повече от 40 години
на едно и също място.
Между уроците и игрите
си разменят въпроси.
Между чина и гроба
са отговорите и смисъла.
***
Нищо не значат
всички онези определения за приятелство,
сравнени с тези сълзи в очите...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325