Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2015 08:09 - Фобион Бауърс, "Класическата традиция на хайку. Антология"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 3158 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.11.2015 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Преди месец-два случайно влязох в книжарницата в подлеза при Университета. Разглеждах безцелно и попаднах на малка книга на английски език: "The Classic Tradition of Haiku. An Anthology" от автор с неправдоподобното и бомбастично име Фобион Бауърс. Книгата е само осемдесет страници и представлява точно антология на класически японски тристишия, писани от големите автори между ХV и ХХ в. Вътре са Бусон, Башо, Исса, Кикаку, Шики и още много стари майстори, познати от хубавите български издания на хайку ("Пълнолуние. Японски тристишия", Народна култура, 1985; "Хайку", Еквус арт, 1996; "Хайку", Лодос, 2001 - съставяни, превеждани и редактирани от японисти като Людмила Холодович). 

Антологията на Бауърс е съставена по очарователен начин. Разпределена е по автори, а не по сезони (тоест прилича на "Пълнолуние", а не на "Хайку"). Всяко от стихотворенията е предложено първо в латинска транслитерация на японския текст и след това - в съществуващите си преводи на английски език. Това първо позволява човек да си прочете на глас самия японски оригинал дори без да може да разпознае и един знак от сричковото писмо и йероглифите. А за хайку казват, че е добре да се прочете два пъти последователно на глас, а после да се помисли над чутото. Такива неща носят удоволствие. Сетне позволява и да се сравнят понякога до четири налични английски превода, а това прави възможен поглед към съответното стихотворение от няколко ъгъла, защото преводите са безкрайно различни (това е неизбежно; просто японският език явно е крайно странен и преводът от него е въпрос до доста голяма степен на лично отношение). Впрочем, в някои случаи читателят може да прецени кой превод е по-близък до оригинала, ако тренираният му слух е запомнил няколко ключови японски думи от филми като "Кагемуша", "Кайдан" и "Угецу моногатари". Трето, към повечето тристишия е добавен коментар под линия, изясняващ някоя литературна алюзия, повод за написване или културна препратка. Това е особено хубаво, защото сме свикнали с погрешното схващане, че хайку е просто някакво мигновение. То е много повече. Може и да не е чак епическа поема, но тези миниатюрни стихотворения често съдържат доста сложни намеци, които добрият коментар прави достъпни и за любителя. А по-задълбоченото разбиране, естествено, прави и самото четене (и преживяване) на тази, пък и на всяка поезия къде-къде по-приятно. 

Някои от стихотворенията в книгата съществуват и в български преводи - и не е докрай изключено английските версии в отделни случаи да са повлияли и на нашите. Няколко примера може би ще дадат представа за книгата: 



Iio Sōgi (1421-1502)

morokoshi mo / ame shita to ya / tsurakaran 
sumeba nodokeki / hi na moto mo nashi 


Does not China also 
lie beneath this selfsame sky 
bound in misery 

yet even in the sun"s own land 
anyone who lives will suffer 

(Earl Miner) 


Не лежи ли и Китай 
под същото небе, 
обзет от скръб? 

Ала дори в Страната на самото Слънце 
всеки жив ще страда.  

(Мой пре-превод) 


Според коментара на Фобион Бауърс това хокку с добавено двустишие в края образува не танка, а самостоятелна ренга, тоест не отделен вид стихотворение, а две навързани стихотворения, първото от които технически е хайку. Освен това то е донякъде автобиографично - поетът Соги е изразил съжалението си от постоянните граждански войни. "Страната на Слънцето", разбира се, е самата Япония, на изток от която са само океанът и изгревът. От себе си ще добавя, че когато за първи път прочетох стихотворението, по недоглеждане видях не "misery", а "mystery". Звучи съвсем различно: "Does not China also / lie beneath this selfsame sky / bound in mystery?" Грешката е в известен смисъл вярна, защото променя смисъла и настроението на началното хокку. Но все пак си остава грешка. Възможно е Соги да е вложил и известно будистко чувство, защото "всеки жив страда" напомня будистки схващания. 



yo ni furu mo / sara ni shigure no / yadori kana 


passing through the world 
indeed this is just 
a shelter from the shower 

(William Higginson) 


Да минеш през света - 
това наистина е само 
подслон в пороя. 

(Мой пре-превод) 


Тук Бауърс отбелязва, че извън чисто философското (или отново будистко) наблюдение има и личен момент: поетите в Япония често са скитали в търсене на вдъхновение и намирането на подслон при внезапен порой е било от жизнено значение не само за комфорта на автора, но и за запазването на ръкописите, които той носи със себе си. Така че тук има дори известен прикрит хумор на наблюдението, породено от ситуацията, което, впрочем, е типично за хайку. Лично за мен е поразителна приликата с думите на уесекския благородник Койфи от "Църковна история на английския народ" на Беда Преподобни. Попитан за мнението си относно приемането на християнството, Койфи казва, че целият човешки живот прилича на краткия полет на врабче от единия до другия край на залата: навън е мрак и буря и докато се движи из залата, врабчето се намира на светло и топло, но откъде идва и накъде отива то самото не знае. И всеки, който може да хвърли някаква яснота по този въпрос, трябва да бъде изслушан. Наистина интересен паралел. 



Yamazaki Sōkan (1464-1552) 

te o tsuite / uta mōshiaguru / kawazu kana 


hands to the floor 
offering up a song 
the frog... 

(William Higginson) 


O thou obsequious frog, 
With hands spread on the ground, 
and croaking flatteries of such solemn sound. 

(Curtis Page) 


С ръце, прострени на земята, 
как важно квака 
жабокът. 

(Мой пре-превод) 


Тук Бауърс отбелязва, че авторът Сокан е бил благородник и оръженосец на един от шогуните Ашикага. Сега си припомнете отново класическите японски костюмни драми: самураите говорят пред своите висшестоящи в почтителна поза - на колене, с юмруци, положени на земята. Който иска да вземе думата, първо докосва пода с длан. И задължително гласът на самурая е дълбок, басово идващ от корема, средоточие на душата, за да подчертае демонстративна искреност и решителни намерения. Това е традиционно сценично поведение, преминало от придворните нрави през театъра кабуки в киното - и не без иронична нотка. Стихотворението е безкрайно саркастично. Можем да извикаме в съзнанието си оръженосеца, който духовито произнася тези стихове пред своя господар, шогуна, за да се посмеят двамата над надутите маниери на поредния блюдолизец, раболепно прострял ръце на пода, в поза и с глас, близки до тези на голям и важен крастав жабок... 

Това позволява да си припомним шеговития произход на хайку и да си обясним защо тази поетична форма се е разпространила толкова много сред градските жители от простолюдието, особено в кварталите за удоволствия, където сериозният церемониал на воинското съсловие не е взиман много на сериозно. 


Когато започнах да пиша този постинг и си потърсих в Гугъл коричната илюстрация, попаднах и на информация за автора (разбира се, в Уикипедия). Фобион Бауърс се оказа изключителна личност. Американец, живял от 1917 до 1999, той е не само японист, но и автор на биография на композитора Скрябин. Само по себе си това е прекрасно, но освен това Бауърс е личен преводач на ген. Дъглас МакАртър, "варварския шогун" на Япония след края на Втората световна война, и като преводач участва в историческата среща между генерала и император Хирохито. Периодът на реално управление на МакАртър е забележителен, а ролята на Бауърс в него е, че е успял да убеди съюзническите окупационни сили да не забраняват традиционния японски театър кабуки. Този тип представления първоначално е бил гледан с лошо око от американската администрация, защото изобразява старинните ценности на феодалната епоха, а обкръжението на МакАртър е виждало в това риск от възраждане на японския милитаризъм. Бауърс, който е специалист по традиционната японска култура и то в частност по театъра, убеждава окупационните власти, че пиесите кабуки са не само японско, а световно културно наследство и на всяка цена трябва да бъдат съхранени. Всъщност той урежда първата постановка на "Чушингура" (прочутата история на Четиридесет и седемте верни васали на господаря Асано) след войната. Така че Фобион Бауърс е "Човекът, спасил кабуки". Книгата му "Japanese Theatre" ("Японският театър", 1952) е класически труд в тази област. 

Така че - по щастлива случайност съм се оказал в книжарницата в подлеза!



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628135
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата