Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2020 13:39 - СЪС СТРЪВ
Автор: sekirata Категория: Изкуство   
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове:
4



 image



 -Бабче, взе ли пенсията? Дай некой лев, да ида на кафе с приятели.

-Нали работиш, баби?

-Ти това работа ли му викаш. Да чакам онзи горе с кюлчетата  да го награбят , че да си развърже кесията и да манифестирам по жълтите плочки пред  бърлогата им …

-Ами борете се, искайте по-добър живот ,нали сте млади, то нашето се свърши вече.

-Те държат властта, парите, полицията, ние с какво да се борим с тояги и колове?

Отвън ги защитават , че имат изгода . Нали така викаше и ти , че големите изяждат малките и това не е само за рибите в морето и океана. Малка държава сме, но богата пък с беден народ. Ама ти не разбираш от тези неща какво  ти ги приказвам.

-Разбирам аз, всичко разбирам, но са ни хванали изкъсо.Нито храната  ни като храна, нито водата ни вода пък и тя вече е на изчезване, нито лечението ни като на белите хора. Все едно сме бели мишки.

-Ето ти парички да се почерпиш за мое здраве, то на мене  ми стига едното кисело мляко за днес. Каквото съм яла цял живот това ми остана.Сега я карам колкото да съм жива.

Само едно не ми е ясно тези милиони, милиарди къде ще ги носят ,баби, на онзи свят няма пари? А тук на Земята пари са , харчат се и недай боже богаташите да ги хване някоя страшна болест  от техните дето ги измислят  няма да ги оправят парите им. Божа работа. Мини покрай Пенка Дункина и и кажи  да намине  насам, да не се крие.

-Ок, бабче. Много си добра. Да живееш още дълго  и да си харчиш пенсията, та да има и за мене.

Цана влезна в малката си стаичка, която младите и бяха отредили за старини и се просна на леглото. Краката и вече не я държаха, но намираше сили да се справя, да оправя поне себе си. Защо ли животът е такъв? Изстисква те  и накрая  те събаря безпомощен и безгласен за всички.Това съм и аз. Така си мислеше баба Цана и гледаше в тавана. Питаше се защо ли все още е жива и дали тези политици не са прави, че пенсионерите са само в тежест на държавата. Но то има ли държава, баба Цана знаеше че няма. Не бе от простите баби, които по цял ден висяха по пейките пред  дома си и клюкарстваха, които бяха доволни и от малкото , и от главоломното покачване на цените  на всичко пред нищожните 5-10 лева покачена пенсия , та и работна заплата. Виждаше хитрините на управляващите, пенсионира се като икономист и разбираше от сметки.Тя знаеше че по-голямата част от тези депутати са по неграмотни от доста кадърни млади хора прогонени навън да не конкурират техния „бизнес”. Знаеше че малко да си надигнеш главата и скочиш и през краката , в по тежки случаи следва случайна смърт. Затова се страхуваше за внука си, който по цял ден се блъскаше за дребни подаяния от частника, а на държавна работа още по-зле. Баба Цана му викаше да стане даскал, че сега са платени , но кой те чува. Днешните деца били  …не и деца! Наркомани,проститутки, глезени, мързеливи и най-вече агресивни, па и родителите им тичат като бесни да им угаждат и защитават безпочвено. Има и свестни деца, но са малко и пороците, лошотията на другите ги поглъща. По едно време и се приспа, а беше никое време за сън.То се е видяло, че Пенка няма да дойде. Искаше да я види и  да си иска парите, за кой ли път. Не бяха малко пари, още от времето когато Цана работеше и беше на почит. Откакто се пенсионира никой не се интересуваше от нея гледаха на нея както на всички пенсионери –отписани ,как ли не вредни за държавата и за другите хора. Цана беше полезна когато гледаше внука си и помагаше на младите, а сега просто трябва да живурка и да чака смъртта си. То това живот ли е ? Да беше поне удовлетворена и щастлива да гледа как държавата цъфти, младите имат работа, бъдеще , а не да бягат навън като слуги най-често. Пращат пари на близките си отвън, а всъщност гушат управляващите, ужким държавата. Това помощи отвън… всичко е лъжа, всичко гълтат управляващите които и да са. Сами се избират и сами си правят законите , които самите те не изпълняват. Будна жена беше Цана и такава ще си иде, но и много умна, знаеше, че тя няма да оправи България и народа си, който е като зомбиран. Знаеше, че ислямът ще го бъде , но за кратко както и Турция ще си остане с мераците за половин България. Отвън Турция ще бъде съкрушена, спряна. Цана изпитваше страх само от жълтата раса и коронавирусът го доказа.Този вирус го имаше и в нейната младост , та и миналата година маса народ  се помина от грип.Така му викат –грип, но Цана знаеше, че това не е просто грип, коронавирус  или каквото и да е там, това си е отрова, инфекция пуснати да изморят по-бързо старите  и болнави хора по света в тежест на държавите.  България също е в кюпа. Друг е въпросът че управляващите се възползваха от  това и маса парички грабнаха за себе си  и от ЕС. Баба Ванга казваше, че какво му трябва на човек-едно легло и паничка бобец до него, но…природата на човек е такава преди всичко егоист. Защо не затвориха България отвсякъде за един два месеца и всичко щеше да приключи отраз с този коронавирус, но трябваше да се усвоят  паричките като помощи, заеми….Боже, що пари ,що милиони,милиарди, злато,кюлчета с пищови дори в спалнята на премиера и какво ли не още…разврат, престъпления, стъкмени  нещастни случаи, убийства…Все е било , но чак така никога не е било. Жалеше внука си  и не знаеше какъв  съвет да му дава, като нищо нормално  в България не става. Така в мислите си баба Цана заспа.

-Цано , къде си , ела да видиш! - Чу в просъница гласът на Пенка.

Трудно и бе да стане, но събра сили  и се надигна от леглото. Видя отвън огън, голям огън .Къщата и беше на края на селото  и полето се виждаше. Гореше самолет. По точно останки от самолет. Цана излезе навън , но не поиска да ходи в тълпата там и гледаше от разстояние, тя Пенка всичко и донасяше, само парите и не. Американски самолет се взривил във въздуха и паднал , добре че не паднал в селото, а можеше и на нейната къща.Цана не бе много заинтригувана, а и очакваше тези хвърчащи метални птици дето кръжаха нощ и ден над селото да сторят нещо лошо, но явно лошото са го сторили вече и сега си плащат. Не поиска да говори повече с Пенка ,която се правеше на разсеяна и не и връщаше парите толкова години. Цана се прибра в къщи и внукът и я чакаше. Беше развълнуван.

-Бабо, утре заминавам.

-Къде , баби?

-С едно приятелче в Германия. Там ще ни посрещнат негови близки и ще се уредим някак си.

Това Цана го очакваше, но защо точно  в Германия. Знаеше  колко ни обичат германците , та и византийците. Но то българите кой ги обича!?

-Добре си решил, но защо точно сега и точно на този си приятел вярваш?

-Защото,бабке, него също го касае да се уреди там. Знам че ще работим като волове, но мигар тук не е така? Там поне ще ни плащат повече. Сам не се наемам без познати  навън да тръгна по държавите нищо че знам езици.

-Ако бяха живи майка ти и баща ти какво мислиш щяха да ти кажат?

-Ако, ама не са! И с  тях се справиха уж случайна катастрофа беше. Да чакам тук и с мене да се случи нещо такова?

-То не се знае и навън какво те чака,то ти си оправно дете, но знае ли се . Хайде късмет, аз не те спирам, па и не мога, малко живот ми остана тук на Земята.

Сутринта беше мрачна и някаква миризма се носеше из въздуха, навярно от изгорялата машина в полето. Бяха надошли и от града всякакви хора, напълни се селото и с репортери. Цана се прибра в къщи с поредната си доза хляб и кисело мляко и стъписана се отдръпна назад, когато разбра  че има някой в къщата. Внукът и трябваше днес да заминава за Германия с колата на приятеля си. Видя външната врата отворена  и се отдръпна назад, не бе от страхливите, но  и мина какво ли не през акъла, най-вече за внука си. Видя паднал човек във военна униформа до леглото си , който явно беше чужденец. Сети се че това има връзка с падналия самолет вчерашния ден още повече не му разбираше на езика. Чудеше се с кого да сподели, а че ще му помогне беше повече от ясно.Така е то-„Когато Мохамед  не отива при планината, планината отива при него” . И защо точно нейната къща е избрал този войник? Не живее само тя в края на селото.  Но нямаше време да мисли , а се зае с човека, които слава богу беше само поопушен. Но беше не на себе си, изплашен и разбра, че не е изплашен от падането на самолета , а от това къде е и къде да иде. Явно  искаше да го мислят за изгорял в пламъците на  взривилия се самолет. Баба Цана разбра , че не му се иска да се връща там откъдето го бяха изпратили и откъдето пак ще го изпратят, а  може следващият път да не остане жив. Млад мъж беше и кършеше ръце,  сочеше  с ръце навън , че не иска да ходи там.

-Бабо, тук ли си? Ние тръгваме с Георги.

-Тук съм , имаме гости.

-Яяяя…!

Разговориха се на езика на чужденеца и  последва ужасното.

Бабке, ти ще си мълчиш, ще вземем чужденецът в колата и ще го измъкнем от тук, а после той на нас ще погне. Документите  са дребна работа ако изобщо се стигне дотам.

-И как така ще ме оставите мене старицата сама и да чакам и треперя какво се е случило.

-Нали имаш телефон ще ти се обаждам, няма страшно, подценяваш ме, не съм малък.

Тя наистина не вярваше, че внукът и е способен на такива геройства, но се сети  за майка му, която все се замесваше в тъмни неща, все се измъкваше, но накрая подцени врагът си.

Луната обливаше в светлина цялото поле и къщата на баба Цана , а тя самотна стоеше на прага с телефон в скута си и чакаше …Какво ли…?

Минаха дни, седмици,никой не я потърси освен кмета, който няколко пъти идва да я пита дали  е виждала мъж  военен около къщата си. Но вече се отказаха да я търсят и разпитват. Внукът и не се обаждаше, но и никой не го търсеше. Приятелят му Георги не беше от селото, само това знаеше баба Цана.

Добра, интелигентна ,изстрадала жена беше.Лека и пръст. Така и така не можах да и върна парите, но ще и направя паметник  и уредя погребението-каза Пенка на кмета. Почти цялото село изпрати Цана до последният и дом. Няколко дни след погребението на гроба и се появи побелял млад мъж, навярно много преживял. Дълго плака  ровейки в пръстта, молеше се… След време се разбра, че селото е получило  безвъзмездна  помощ от неизвестен за България бизнесмен. 

разказ авторово А.Х.Т. sekirata cekupama 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5239361
Постинги: 6036
Коментари: 3232
Гласове: 28489
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031