ЧОВЕКЪТ И СЛОНЪТ

Вървял човекът по пътя си и насреща му слон.

-Защо ти е този хобот? Виж моят нос и уста какви са малки.

Слонът завъртял малките си очички, окъпал човека и недоволно изревал така, както само слоновете го правят.

Човекът не се спрял, продължавал да пита .

-Защо си толкова грамаден, голям? Виж аз колко съм дребен.

Слонът се търкулнал на пътя на човека и не помръднал, докато не накарал човека да го заобиколи.

-Защо ти е такава дебела кожата? Виж моята каква е бяла, нежна...

Слонът станал от земята и избил коловете с телената ограда на дома на човека.

Човекът продължавал да пита.

-Защо имаш четири крака при това задните по къси? Виж моите са два, но ми вършат работа.

Слонът приклещил човека мeжду предните си и задни крака.Човекът закрещял...

-Защо си толкова умен, интелигентен, полиглот, а обидчив и не прощаваш? Нали си животно - благородно? Виж аз съм човек и ти прощавам. Пусни ме!

Човекът пъхнал едно голямо дърво в едното ухо на слона и закрещял.

-Защо са ти такива големи ушите, като не чуваш ?

Слонът прегазил човека и благородно го положил в близката яма засипвайки го с пръст, листа и клонаци.

Човекът се надигнал за миг и с последни сили изревал:

-Защо са ти малки очите?





"ЧОВЕКЪТ И СЛОНЪТ" - АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА  sekirata cekupama

https://www.youtube.com/watch?v=YFMbhTclM7I

https://www.youtube.com/watch?v=nSuE-l2054o