малко хора ще го разберат ,нали,защото и това е изкуство
на творците вече изчерпани с игриви езици!
https://sekirata.blog.bg/izkustvo/2024/01/13/ot-myka-proza-avtor-anita-hristova-trifonova.1895020
И...пак ще има оплакване от мен,че говоря истината!
13.01 21:05 - ОТ МЪКА - ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА
автор: sekirata категория: Изкуство
прочетен: 514 коментари: 0 гласове: 8
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bgПостингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Гледаше го с очи на човек. Беше гладно, много гладно, толкова много, че на Йоско му
дожаля и му даде сандвича си. Кучето се въртеше около него и като че ли му говореше
с очи. Йоско се изплаши. Знаеше как цели глутници от гладни кучета нападаха дори
хора особено тук в селските гробища. Беше дошъл на гроба на майка си. Откакто
съпругата му го заряза, все по често идваше тук. Трябваше да изчака да догори
свещичката, която запали. Кучето не посегна на храната, която Йоско беше сложил на
гроба. Стана, преля водица и пак седна. Хвърли още от храната, която беше взел със
себе си на това куче, което му стана симпатично. Хвърли я този път много надалече,
но след като я изяде кучето пак се върна при него и го загледа тъжно с влажните си
кафяви очи, които толкова много приличаха на очите на майка му. Вятърът се
засилваше и ставаше все по студено. Както си седеше се сепна, чу звук, който идваше
откъм гроба. Не беше човешки глас, но песен, любимата песен на майка му. Мелодия,
направо мелодия си беше и идваше от бутилката с вино, която беше оставил на гроба.
Тя не беше пълна, но имаше и друга, с вода. Изплаши се и за миг си помисли, че
трябва да си тръгва, но се отказа. Имаше чувство, че нещо става, но какво. Искаше да
види докъде ще стигнат нещата. Кучето продължаваше да обикаля около него и да го
гледа настойчиво. Просто си личеше, че искаше нещо от него, още нещо. Какво ли още
искаше? Йоско го беше нахранил. Над главата му кръжаха птици, от онези черните,
които обикаляха селските гробища. Притъмня и Йоско си помисли, че ще вали.
Вятърът се засилваше. На гробищата беше останал сам. Беше задушница и само
преди половин час имаше толкова много хора.
-Дийййй! - викаше колар на воловете си по селския път, който преминаваше пред входа
на самите гробища. Колата беше препълнена с естествен тор. Не беше каруца, а
няколко дъски- сковани и пригодени за такъв товар. Йоско скочи на крака, хвана го яд
на коларя, който с прът биеше воловете. Дожаля го за животните, но се спря. Реши,че
това не е негова работа и седна пак на пейката до гроба на майка си унесен в мислите
си. Кучето продължаваше да му прави компания приближило се съвсем близо до него.
Беше изместил бутилката с виното, но вятърът пак свиреше в нея и Йоско чуваше тази
толкова позната му мелодия -"Лажи, лажи, Вере". Това беше любимата песен на майка
му, която приживе пееше много добре. Беше си певица и то голяма. В селото я викаха
на всички тържества. Не пееше за пари и с това се харесваше още повече на хората.
Но коварна болест я покоси. Отиде си от този свят твърде рано. Йоско толкова много я
обичаше. Цяла година след смъртта и плачеше, и денем, и нощем. Разболя се. Сега се
беше постегнал малко, но усещаше, че нещо става. Приятели го бяха предупредили да
спре да ходи повече на гробищата, ами да си пали свещички в църквата. Той и така
правеше последните месеци, но на задушница нямаше как да не иде на гроба на
майка си. Съвсем притъмня и на Йоско му стана зле. Сърцето го стягаше, получи
бодежи вляво и легна на пейката. Лежеше, гледаше небето, тъмните облаци, които го
бяха покрили и се гонеха с бясна скорост. Поне на него така му се струваше, защото
насила си държеше очите отворени. Молеше се да може да се прибере жив и здрав в
къщи.
-Татко, събуди се! Моля те, татенце!
Йоско отвори очи и видя,че се намира в къщи на леглото. До него беше дъщеря му,
която го милваше и плачеше. Той разбра каква е станала тя и се изплаши за нея.
-Какво правиш тук, миличка, не си ли на работа?
-Не, не съм и това не трябва да те вълнува. Нищо не трябва да те вълнува вече.
Чу ли?
-Няма. Обещавам.
-И никакви гробища вече. Край на твоите посещения там. Край.
Йоско се залежа няколко дни, а дъщеря му си беше взела отпуск, но така не можеше
да продължава. Той не я слушаше. Тогава тя реши. Ще го вземе при себе си в града,
ще го откаже от селския живот, но дали пък това нямаше да го разболее повече. Реши
се. Утре пали колата и с него в града. Каза му го, на което Йоско отговори само с една
усмивка. Тя разчиташе на лекарите в града. Тук в селото имаше само един фелдшер.
Не беше спала няколко дни, а на следващия ден трябваше да шофира. Даде
лекарствата на баща си, целуна го и отиде в другата стая да поспи малко. Беше много
уморена. Брат и живееше в чужбина и нямаше как да дойде пък и нещата не бяха чак
толкова зле, поне така каза фелдшерът. Не помни колко е спала, но я събуди писък на
птица. Беше някъде четири часа сутринта. Изтръпна, когато видя, че баща и го нямаше
в леглото. Обикаляше по стаите и викаше:
-Татко, къде си?
Никой не и отговаряше. Къщата беше празна. Излезна на двора. Тичаше и крещеше,
като обезумяла, но баща и го нямаше, повече от ясно беше. Спря се и приседна до
герана, там, където обичаше да седи баба и, когато си почиваше от многото работа на
село, когато беше жива. Изтръпна при мисълта, че баща и може да е ...Така както
седеше, подскочи и побягна с все сила към гробищата. Забрави, че има кола пък и
гробищата бяха наблизо. Не изпитваше страх. Вече се разсъмваше. Чуваше се пеене
на петли. Тя тичаше и нищо друго не виждаше пред себе си освен лицето на баща си.
Когато стигна до гроба на баба си изпищя:
-Божичко, татенце!
Баща и беше паднал на земята. В ръцете си държеше свещичка, която не беше успял
да запали. Не дишаше.
-Защо, татенце? Защо? Защо толкова рано баба те взе при себе си? Аз те обичам!
Коленичи на земята и започна да нарежда:
-Не разбирам защо, кому е нужна толкова болка по света за някои? За някои...
Ровеше в пръстта и викаше по име баба си. Какво бяха сгрешили те с брат си. Какво?
Оставиха баща си сам на село, но той не искаше да дойде при тях, не искаше да
живее със семействата им. Какво можеха да направят повече, какво? Е вече баба им го
направи. Прибра си момчето завинаги там при нея, където навярно баща им няма да
бъде самотен, където навярно ще бъде щастлив.
https://www.youtube.com/watch?v=04HReMV85Sg
sekirata proza Ot muka
12:01 - КУЧЕШКА ИСТОРИЯ
автор: rosiela категория: Изкуство
прочетен: 54 коментари: 2 гласове: 2
последна промяна: 12:03
Така оплетоха се в този свят
подмолности и разни интереси,
с какво да станеш малко по-богат?
Е, може би с една лирична песен.
И в този въртоглав, побъркан ден,
къде приятелство да търсим, питам?
На лоши мисли паднала във плен,
опитвам се самичка да излитам.
На пейката пред жилищния блок
едно познато куче се зададе,
позна, че съм в такъв душевен смог
и просто кротко лапата подаде.
Не само. Върху мене я качи
и предано ме гледаше в очите.
Днес вече кучето, щом помълчи,
разбираш, че усеща ни душите!
Погалих го. То просто постоя.
А после слезе и до мене клекна.
Добра душа. И аз добра душа.
И сякаш вече всичко ми олекна!
21 февруари 2024г., София
Росица КОПУКОВА
