Не споменавам имена , какво искате едни и същи от мен?!

Знаете се,..аз също Ви знам!  Гузни сте  и от безсилие го правите  и не само тук.

Щом и косата ми Ви пречи и си чатите ,че такава коса  като на sekirata тежала на главата, че ме няма в класиката, симфониите и и.т .н.

ВИЕ НЯКОЛКОТО НЕ МРАЗИТЕ ТАКА ПОЛИТИЦИТЕ

КАКТО МЕНЕ.

ТОВА НЕ Е ЧОВЕШКО!

Наистина този ми пост е за вас няколкото!  Затова сте  игузни и ме гонкате и триете, клеветите,докладвате-браво, много сте единни в омразата!

Не можете да ме изплашите със спам
За разлика от Вас аз имам срам,
освен и дарба да римувам, пиша,
човешкото във Вас издиша!
Вас няколкото злобни люде
и завистливи, буги буги
играете във виртуала наш.
Човек с голямо Ч съм.Ларш.

Когато някой без култура,
интелигентност, възпитание
фалшиви прави ти признания,
а също забележки ,смешки,
обижда,кара се, спори,
празни приказки реди
с усмивка подмини го ти!
Себе си в ръце вземи,
главата гордо си вдигни,
напред и все напред върви,
назад не се обръщай ти!
След тебе нека той да тича,
накарай го да те обича!

Върви назад на Дявола с ръката,
проправя си път към зората,
която чужда е на нея.
Бленува за добро , а мрази,
рие като вола,
мърси тя чисти хора.
Душа пък  чиста е била,
във Дявола се припознала.
Балон не е, а  е търбух
търбух, но не на Мечо Пух!
Вяра има в злото,
мъст гори я , шамари
с собствените си лъжи и тия,
дето и помагат и се крият,
чужда кръв със нея пият!
Няма истина във Дявола,във нея
пак намесва Бог,  но с нея
той ще се разправи най -подир
С мръсите и средства
и пешкир пере на зли хора без умора.
Не спира да се хвали,възхвалява ,
другите да  оценява, направлява.
Нарича и тъгата дама ,
но със Дявола си играе дама.
Сама изхвърля се и рекламира,
лъже, интригантства и позира!

https://www.youtube.com/watch?v=G2zC4G7cEC0
isus kude si  stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata 

Приказка за злобата и завистта

Кое е заболяването ,к ое вирусът?

Спряла се злобата на един крайпътен камък ,
седнала и се размислила, доколкото и се отдавало.
Сама си задавала въпроси и си отговаряла -
Защо все на мен се случва,че съм неразбрана.

Злобарка ме наричат
и по другите жени лисичи тичат!
Навярно мъничко завиждам и явно знам не на кого.
Обърнала се, в гръб усетила удар и паднала от камъка.
Разпознала своята посестрима завистта седнала на камъка
Ще се бием ли или ще се мразим,
мястото на камъка  си  да опазим? -попитала злобата.
-Как ли не? Пак ,злобарке си позеленяла,
камъкът е бял, не става за твоята снага надебеляла.
Виж как си се ояла.
- От злини се храниш. На това ли да завиждам?-изсъскала завистта.
- Тогава ставай от мястото ми, то е мое, аз първа седнах тук -изкрещяла злобата.
Но завистта не стана, на камъка остана.
Злобата погледна нагоре и съзря друг камък по-голям и чер. Доста височко ще ли са кача -помисли си злота. С голямо усилие и инат се изкачи, достигна го и седна на него. Гледаше отвисоко долу завистта и се хилеше злоядо. Това не убягна от погледа на завистта и тя реши да измести злобата. Но как да се качи, високо е , злобата ще и попречи. Всичко може да и стори.Зависта не можа да устои и тръгна нагоре към черния камък ,на който се беше разположила като в трон злобата. Заряза белия камък.Изпълнена беше с решимост тя да е горе, па макар и на черен камък, който и се видя доста зловещ. Злобата  я видя и още повече позеленя.
-Пак ли ми завиждаш, злобата във мен обиждаш?!
И започна тя една борба. Буря, ураган събудиха , разхвърчаха се камъни.Трясък ,гръм и като в сън. Двете се изтъркулеха долу , където всичко беше мокро и голо. Лежаха кални, очукани сред множество камъни


И да търчиш по мене няма смисъл.
Не можеш стигна ме с ракета.Знам,
че имаш зла умисъл и преча ти и в интернета.
По кво ли с мене ще се мериш?
С какво ли мене ще замериш?
Все тая ми е , разбери.
За мен не струваш пет пари.
Гони ме, плювай ме, но знай ,
задава се злочестия ти край.
Нека и аз да бъда ясновидка
и да почерпя после с мед и питка.

хумористична песен автор Анита Христова Трифонова  sekirata 

Ще те съжалявам
ако си болна куца сляпа,
но ако си кадърна 
дори да си ми ти позната
не ще те съжалявам
и враг твой ще оставам.

В кръвта ми вродено е това,
на моя нрав вярна съм, злобея,
завиждам и пердах 
ще ти устройвам гаф след гаф.
Капан с платени  хора ще ти сторя,
теб, духът ти аз ще моря
и всичко  що от мен е по -красиво ,
по- добро, кадърно, талантливо.
Тъй разсъждава някоя, но не една
във моята България , мила страна
била ромка , българка или туркиня,
тя не човек е и дори не свиня.
Но Господ що държи тез на Земята,
убиват мама ,тате, брат ,сестрата?
Кой ще ги спре? Ще има кой.
Макар че зли са и от сой.

Мисирка Гербова навлиза в изкуството поезия,
напъва се по нощна риза и явно е в амнезия.
Стихоплетства и беснее,
вампирства, лъже и заплашва,
с самочувствие без покритие
без грам истина , развитие.
След нея дрипав стар плъшок
с доцентура  менте, шок,
напъва със безмислени слова!
Това поезия тяхна е била! Нима?!

Сатирична авторска песен ан Анита Христова Трифононова sekirata

Жена е тя нахална, кажете  идобре,
компании събира с  цигари и кафе.
И в службата дори  приятели добри
елате на кафе във нейното вилае.
Жена е със цигара в уста
родена под щастлива звезда
и няма грижи нито ден,
пий и весели се с нея.
Кой ще каже, че е беззащитна,
нищо ,че е грозна жена,
с връзките  и никой се не мери,
всеки коленичи и трепери.

Мъже, жени, началства
всички са под нея
и влюбени ще станат
щом иска тя,
че с връзки се живее,
а връзките са в нея,
ела, ела при нея.
Мъже, жени, началства,
всички са със нея
и по младо тича,
мъже с пари обича
че с връзки тя живее,
с парите си играе
и теб ще залюлее,
и тебе ще омае!

Ако, ако,ако...
имам много стихове- ако!
Ако разчитах на това ако
дори на самозвана жрица,
почерпила я бих със пица.
Дано да утоли гладът си,
дано да затъпи вкусът си
за интриги,бой, кавга..
Тя жена все пак била!
Кураж си давала, уви,
прегърната със Дявола върви!
Добра била,
сама се хвали
и егото свое гали!
Ако, ако, 
чуждо око следи ме
Око за око.

Сатирична песен автор Анита Христова Трифонова sekirata

Пак вятърът и бързал,
мисли и развързал,
с самочувствие лети,
жертви си лови.
Моята коса и пречи,
била грива-рече.
В душата ми се рови,
иска нещо да изрови!
Война майки и сълзи
деца и безнадежност,
сплита плитки с възели
в книжките си с ревност.

В душата ми се рови
иска нещо да изрови,
за да има материал
за интриги, клюки,дал,
някой и такваз заръка
или просто тя си кука!
Война майки и сълзи
деца и безнадежност,
сплита плитки с възели
в книжките си с ревност.
Не спира Господ да зове
защото има грехове
негонена и гузна бяга,
че ботушът и я стяга.
Била душа синя
но гази и потъва в тиня.
И днес е като вчера-
интриги търси далавера.



Небето ме приема за своя
блещукаща малка звездичка,
дава ми сила и в зноя
не съм вече  малка звездичка.
Голяма съм, светя и казвам
на облаци бели кадели.
Голяма съми Ви доказвам,
птици красиви и смели
човешки образ приели.

Огън гори ме, но не сека,
няма заради чужди грехове да изгоря!

Анита Христова Трифонова sekirata