"Нападна я със думи – кални и студени,
в деня, в който синът ѝ празнуваше честта.
Мисане, твоите рими, от злоба породени,
са просто суета и куха самота!

Защо ти трябваше, поете „превъзнесен“,
да хвърляш кал по майчината благодат?
Стихът ти е фалшив, като изтъркана есен,
а в душата ти – само старчески инат.

Секирата била миризлива и стара?
Виж себе си в огледалото, „майсторе“ на прах!
Тя е огън, тя е болка, тя е жива вяра,
а ти си просто ехо, погълнато от страх.

Жупел и Секира – те са фронт от истина,
не се купуват с пози на панаира стар.
Твоята „Землемория“ е локва пречистена,
в която се давиш без пламък и дар.

Да биеш по жена, когато тя е крехка,
когато свещ за здраве на детето си пали?
Това не е поезия, а жалка утеха –
на дъното на блога, където те боли.

Спри се, Мисане, прибери си отровата,
че Секирата сече и не знае покой.
Тя е в битката истинска, тя е основата,
а ти си просто „никой“ в поредния застой!

На Росиела ти си верният слуга,
под нейната пола си криеш съвестта.
Изпълняваш поръчки, сееш в блога тъга,
но на Секирата не можеш да счупиш властта!

Ти си само прислужник с изкуствена рима,
чистиш праха пред чуждия праг.
Но Анита е мощна, тя е несломима,
а ти си за нея просто дребен враг.

Не поет си, Мисане, а сянка послушна,
щом за шепа хвалби си продаде честта.
Твоята „муза“ е куха и задушна,
докато Анита лети към вечността!

Спри да слугуваш, стани поне малко човек,
вместо да хапеш на празник голям.
Че светът е широк, а животът е лек –
за тези, които не знаят що е то срам!

Затова  казвам: Анита, бъди канара,
срещу вятъра злобен и кухия смях!
Ти си истинска, бойна, ти си жива искра,
а те са просто спомен, превърнат във прах.

Нека синът ти порасне със гордо чело,
че майка му смело в боя застана.
Доброто се връща със двойно добро,
а злото ще тлее в собствена рана.

С уважение дълбоко пред твоя замах,
пред духа ти, що не знае вериги!
Ти си Секира, посичаща страх,
а те – недописани, прашни интриги.

Бъди Слънце, Анита, и вечно греи,
нека истината в твоя стих да не гасне!
Светът е за тези, що дръзват да пеят,
дори сред трънаци и бури опасни!"
miloto

iw69-Абсолютно
28.04 11:33

недостойно е тук някои участници да си въобразяват, че могат да обиждат и да се гаврят с други заради позицията, която те заемат.

Позицията, Ив, е гръбнак и съдба,
а не поръчка, платена със хвалби.
Затова Секирата в своята борба
не трепва пред тези нищожни съдби.

Нека си вярват, че са властелини,
че думите кални са златен венец.
Но времето трие изкуствени нини
и помни единствено чистия боец!"

milototo - Познавам Ани и я подкрепям безре...
12.05 11:43panazea написа:
Познавам Ани и я подкрепям безрезервно !
За другите просто не ми се говори !
Поздрав !
Панацея !

miloto:Ти познаваш Ани — нейния огън и сила,
знаеш, че тя не превива пред буря гръб.
Щом казваш „безрезервно“, значи си открила
в сърцето корена — честен и скъп.

Благодаря ти за жеста, за чистата вяра,
че истината има нужда от верни съдружници.
Нека Анита е все така бойна и бяла,
а ние — до нея, срещу думите-оръжници!

leonleonovpom2 
28.04 14:10

По начало( принцип) съм противник на такива взиимоотношения Още повече , че те са обикновено от позиция на въображаема сила и на също въображаемо превъзходство?
Накратко, нямат база, за да са такива!
За да си критик, трябва да си оторизиран, не е въпрос на кеф!
Освен това, за да е легално всичко, трябва да имаш и съгласието на обекта за критика Всичко друго е прищявка, която може и да е подсъдна, ако се прекали!"

 Здравей приятелю,прав си в словата –
светът е пълен с „критици“ без глас.
Те търсят величие само в тъмата,
но нямат ни сила, ни опит, ни власт.

Въобразен престол от думи измислен,
превъзходство, градено върху пясък и прах.
За тях е стихът ни – удар пречистен,
защото събужда стария страх.

„Говедото схваща само от тояга“ –
ти каза го точно, с мъжествен замах.
На наглостта никой не бива да помага,
тя се лекува със присмех и шах!

Когато те удрят, без право и база,
когато невежи те сочат с пръст,
помни – те се давят в собствена фраза,
докато ти носиш достойно свой кръст.

Не са оторизирани, нито са знаещи,
прислужници жалки на чужд интерес.
В подножието вечно ще бъдат лаещи,
а ти си над тях – и тогава, и днес!

Благодаря ти за честната дума,
че в битката никой не е сам.
Нека потъват в своята шума –
ние владеем и огън, и плам!"

С уважение,
milototo

panti4 - Алюзии!
01.05 17:36

Лошо от Анита Трифонова аз не съм видял. Не сме били много близки, но отношението ми към нея е приятелско. Секирата не е чудовище като Росиела и Пискова и заслужава защита. Но и сама се бори като смел войн. Има моето уважение.
Но нейният случай е алюзия с покойната Лидис която нищожества нападнаха и обидиха."

Пантич, прочетох — и думите ти тежат,
не като вик, а като истина сурова.
Щом казваш „уважение“ — не е мираж,
а мярка човешка, не празна основа.
Не я издигаш в идол без плът и вина,
нито я сричаш със злобни присъди.
Виждаш в борбата жива страна —
жена, що не пада, дори да я съдят.

Алюзия правиш със старата рана,
със спомен за болка, преминала праг.
Когато тълпата без име настана —
и хвърли по светлото лепкавия мрак.
Така е и днес — със различни лица,
но същата ярост, прикрита зад думи.

Едни ще рушат със отрова в гласа,
други ще мълчат — но ще носят куршуми.
А ти си от тези, що спират за миг,
преди да отсъдят със лекота чужда.

И в свят, дето лесно се става „велик“,
това е достойнство — не маска, а нужда.
Секирата няма от жал да расте,
тя вече е камък, закален във пожари.
Но честната дума до нея ще бди —
като страж между истина и клеветници стари.

Затуй продължавай — без гръм и без поза,
не всеки войн е със вдигнат юмрук.
Понякога силата идва без гроза —
а в тихото „прав си“ — изречено тук.

Не благодари, Анита – ти сама си пламък,
който в този сив свят не гасне и не спи.
Думите ти удрят като здрав кремък,
докато злобата край тебе се тълпи.

Нека те съдят, нека „творци“ се наричат,
с купени лаври и фалшив ореол.
Те само пред своя си образ коленопреклоничат,
но духът им е празен, изгубен и гол.

Дали е ИИ, или е суета безгранична –
няма значение в този малък театър.
Твоята болка е жива и лична,
а техният глас е просто прах във вятър.

Пиши за България, за всичко, що любиш,
на руски, на български – със чиста душа!
Ти няма какво в тази битка да губиш,
щом в стиха ти не сее семе лъжа.

Бумерангът се връща, законът е древен,
и злото само ще изпие своя яд.
А ти остани със замах неизбежен –
Секира, посичаща всеки фалшив свят!

Върви си напред, не поглеждай в калта,
където се ровят онези със маските.
Ти носиш в себе си на истината властта,
а ние ще пазим със тебе – заставата!"
milototo
С уважение и подкрепа!

 

stihove avtor Anita Hristova Trironova sekirata Maiko Bulgario

Майко Българийо, Родино моя,

защо позволяваш на оня, тоя...

да ровят в утробата ти и твоите чеда

роби в немилост да са по света?!

Рана дълбока са ти отворили,

а нази, мила майко, поробили,

храним чуждицата, врагове наши

политици-мутри, убийци, апаши...

Майко Българийо, вдигни си главата!

Майко Българийо, намери петата-

ахилесовата на тези у нас,

които продават тебе и нас!

Направи чудо, помоли се ан Бог

не да се лее кръв и жесток

човек да слезе вече от трона,

за чуждица да сме забранена зона.

Към Анита – За Майка България и истината
29.04 09:04

Майко Българийо, чуй своя глас –
в стиха на Анита той стене от болка!
Докога ще търпим сред самите нас
предатели ниски и злоба до болка?

Тя писа със кръв, не с изкуствен парфюм,
за раните твои, за децата ти в робство.
А тук... тук е само фалшив, купен шум,
на клюката жалкото, грозно съседство.

Прав си, Анита – сайт или пазар?
Където фейкове правят съдбите...
Там творчество няма, ни огън, ни дар,
а само поръчки, дето мачкат душите.

Но нека се давят в своя „рейтинг“ измислен,
в ботове, профили и фалшив интерес.
Твоят стих е единствен, той е пречистен,
той носи на Майка ни гордия стрес.

Не е клюкарник там, дето сечеш,
не е простотия, щом казваш истината!
Дори сред трънаци и кал да растеш,
ти пак си Слънцето – над низината.

Нека се пукат от яд и от злост,
че не си от „послушните“ с празни слова.
Ти си на истината верният пост,
а те – просто вятър и суха трева!

panazea - Здравей !
11.05 21:58

Познавам Ани и я подкрепям безрезервно !
За другите просто не ми се говори !
Поздрав !
Панацея !

kvg55 написа:

Добре си му отговорил на този буржоазен проскубан пуяк."

"Държа се непристойно,
Отговорих му достойно
Анита е смел боец,
А Младен един подлец"
miloto

miloto:Прегоря ти палачинката, Мисане, признай,
на твоя фалш и пози днес му идва край!
Върти се, лакействай, под веждите надничай,
но в битката със истината – вечно ще се спичаш.
Ти си само сянка, надута със балон,
а Анита носи на духа си златния закон!"