Остарявам красиво!

Не мога  спра  времето!

Момиче съм диво!

Аксесоар ми е времето.

Излъчвам естественост.

Теорема единственост

и само вещественост,

враг на безнравственост,

с голяма чувственост!

Живея така и си оставам жена-

красива, желана и не поругана.

Врагини си имам на петте пръстта,

които посягат на Бог, кръста,

с нечисти мисли, дела я карат

и така искат да се издокарат!

Естествена била съм, а и ще бъда,

не приемам клюки, интриги, присъда!

Приятелю мой, не се променяй,

такъв остани, не ме заменяй!

стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata