Постинг
14.09.2013 11:47 -
ПИРИНСКИ ОТВЪДНОСТИ - 3
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2013 11:48
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 14.09.2013 11:48
Пред прага Най-после стигаме до отбивката, която търсим. Табелата указва: „Село Пирин. 2 км”. На ъгъла – чешма. Водата в Пирин е скъпоценност и чешма на завоя към селото ми се вижда като посрещане с хляб и сол. На отсрещния ъгъл, насред дивотията – няколко квадратни метра полегата, позабравена нивица. Има нещо в нея, което ме жегва - странното място ли, безполезната бодлива тел ли, изоставеният вид ли, но съм така устремена към заветната цел, че не задълбавам. А и без това всичко тук ми се вижда толкова нереално красиво… Изведнъж любимият спира рязко и ненадейно връща автомобила няколко метра назад. Обръща се към мен: - Снимай, снимай! Пред погледа ми попада стар трафопост, на чиято стена със спрей са изписани големи букви: „В Мелник хубавата кръчма – любовно вино – чупи легла”. Това ли да снимам? - Такава гледка не е за изпускане, майка ти ще има да плаче... -продължава той. Слизам, оглеждам се и… застивам. Пред мен, в ниското под пътя, в дълбоката долина на минаващата Пиринска Бистрица, е сгушено селцето Пирин. По-късно разбирам, че макар да е в подножието на връх Ореляк, който е изригнал на 2099 метра над водната шир, селото е едва на 630 метра надморска височина. А сега просто осъзнавам, че за да придвижа погледа си от върховете до селото, дори от това разстояние, трябва да сведа глава. Купчинката покривчета кротко се гуши в бездънната шепа на исполинската планина. Между рехаво зелените склонове селцето изглежда мъничко и прелестно – като Вечерница на фона на спиращ дъха залез. Моят неживян дом... Идвам, Пирин, идвам!
СЛЕДВА...
Няма коментари
