Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2017 23:52 - Сръбската караджица
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6130 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Сръбската кирилица (на сръбски: српска ћирилица) е вариант на кирилицата, въведен в 1818 от видния сръбски езиковед, просветител, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език Вук Стефанович Караджич (на сръбски: Вук Стефановић Караџић, 1787 - 1864). В негова чест тя е наречена караджица. Първата книга на новата сръбска кирилска азбука е съставения от него Сръбски речник”. Преди това сърбите пишат със старобългарска азбука на език, който наричат славяносръбски. Това всъщност е сръбската редакция на старобългарския език, който някои неправилно наричат църковнославянски. Освен кирилицата Вук Караджич създава още и аналогичната ѝ сръбска (хърватска) латиница. Всъщност на запад от България езиковият въпрос е доста сложен. Повечето лингвисти приемат, че е налице един общ сърбохърватски език. Той е говорен от сърби, хървати, черногорци и босненци и има доста интересна история. Виенският книжовен договор от 1850 поставя началото на обединяване на различните диалекти, наречия и произношения в единен литературен сърбохърватски език. За негова основа е избран южния народен говор в неговия дубровнишки вариант, известен като източнохерцеговинско наречие. Той именно е бил междувременно заложен от Вук Караджич като книжовна норма на сръбския език. Това е щокавско наречие с йекавски изговор. Подписите си под Виенския договор слагат петима хървати, един словенец и двама сърби, единият от които е самият Вук Караджич. Втори подобен договор е подписан от сръбски, хърватски, босненски и черногорски лингвисти чак през 1954 в Нови сад, вече в Югославия, с цел стандартизиране на сърбохърватския език. Що се отнася до диалектите на сръбския език, те са спорно понятие и обикновено се разглеждат като диалекти на общия сърбохърватски език. Най-общо диалектите се делят на щокавски (източен и западен), кайкавски и чакавски. Те добре се виждат на картата. Някои сръбски лингвисти се опитват да добавят към тях и торлашките диалекти. Тук има голям научен спор между сръбски и български езиковеди. На торлашки диалекти, наричани още моравски, ресавски и нашенски, се говори в Източна Сърбия и в областта Гора в Косово и Албания. Това всъщност си е старото българско население, попаднало в границите на сръбската държава след Руско-турската война от 1877 – 1878, когато руският император подарява изконни български земи на Сърбия. От векове се знае, че границата между българи и сърби минава по река Българска Морава. Тези българи са били подложени на асимилация от 1878 досега и въпреки това тази асимилация явно не е напълно успешна предвид запазването на народния им говор почти без промяна. По същество това са си най-западните български диалекти. В тях за разлика от сръбския ги няма падежите. Освен три основни диалекта, според фонетичните им особености в сърбохърватския език има и три различни изговора: екавски, йекавски и икавски. Нещата сега са станали още по-сложни, защото след разпадането на Бивша Югославия, се разпада и общия език. Днес вече са обявени четири официални езика: хърватски, сръбски, босненски и черногорски в бившите югорепублики. От друга страна в самата Сърбия се пише както на кирилица, така и на латиница. Ако сте били в Белград, със сигурност сте видели, че надписите по улиците са почти поравно на двете азбуки, докато в автономната област Войводина кирилицата почти не се използва. Да се чете на сръбска кирилица (караджица) никак не е трудно. В нея има 6 букви, различни от българската кирилица. Това са Ђ, Ј, Љ, Њ, Ћ и Џ. Љ е меко Л, съответно Њ е меко Н, като и двете са по-меки от българските. Џ се чете ДЖ. J замества българските Й и Ь. По-трудни за изговор са Ђ и Ћ. Това всъщност са меко произнесени ДЖ и Ч, които са типични за сръбския звуци. Много от сърбохърватските фамилии завършват с меко Ћ. В сръбския липсват традиционни български букви като Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я. Щ се предава с ШТ, Ю като JУ, Я като JА, а звукът Ъ изобщо го нямат. Най-характерното за сръбския правопис е: Пиши, както говориш. Чети, както е написано.

Най-старата книга на сръбски език
image
Карта на сърбохърватските диалекти
image
Сръбската кирилица и латиница
image
Сръбската ръкописна азбука
image

Вук Стефанович Караджич

image
image
image
image
image



Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, laval. Ясно се вижда, че е ...
30.05.2017 06:44
Здравей, laval. Ясно се вижда, че е взета от кирилицата. Има няколко по-различни букви и се разбира какво пише.
Поздрави!
цитирай
2. laval - Здраво опет, barin!
30.05.2017 23:05
Ово је српски, јасно је да може да се разуме све. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4101588
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21967