Аз съм си Анитка!

 С очи живи, с дълга плитка,

 с заплетена във нея китка.

 Не искам да съм теменужка

 кукурякът да ме гушка,

 светлина излъчвам ярка,

 грея със усмивка жарка!

 Не искам да съм и гергина,

 четирилистна детелина!

 Щастлива съм и не го крия

 дори не пуша и не пия.

 Не ставам даже за мушкато

 със цъфтеж във щрих стакато,

 нежна съм любвеобилна,

 добра, красива, силна, стилна!

 Маймунска орхидея? Не,

 не ставам за това цвете,

 истинна съм, права, пряма,

 няма в мен лъжа, измама!

Момина сълза ще съм,

че кога удари гръм

с сълзите си да напоя

моята родна земя!

С цветето във мен и с песен

животът ми става по лесен

Цветница е, цвете кича

от върбово клонче, тича

моме по ливада,

искам да съм вечно млада!

Името ми не е цветно,

не обличам се кокетно,

но на Цветница цъфтя,

закичена в коси с цветя!

Не съм цветарката Анюта,

не съм и Баба Марта люта,

Анита съм, макар секира

романтика от мен извира

в стиховете ми чудесни

мои разкази и песни!

С цветето във мен и с песен

животът ми е по-лесен.

авторска песен на Анита Христова Трифонова