Нека с тебе споделено
да поговорим необременено
за мен, за теб, за любовта,
която като птица долетя.
С моите очи се погледни,
виж как твоето сърце скърби,
как търси в неизвестността
изгубената розова душа.
Животът е пред теб,струи,
не искам помощ, нито сълзи,
а с човешка топлина
да стоплиш моята душа.
После ще потъна в небитието.
Ще спре сърцето.