Постинг
28.05.2013 08:21 -
ВЪН ПЕЧЕ, А В МЕН ВАЛИ, НЕ СЕ ПРЕДАВАМ, НО БОЛИ!
Вън пече,а в мен вали,
душа плаче,сърце боли.
Казват,че то не боляло,
не би,ако бе умряло
и чувството в мен за вина.
Къде си мой Господ,светлина?
Няма да плача,няма да вия,
няма да бягам,да се крия,
няма,това не заслужава
моята душа красива, блага.
Страда за теб,рожбо мила,
страда за теб,държаво гнила,
страда за теб,сърчице бедно,
страда и знае,че не е редно
туй и онуй дето става сега.
Къде си мой ангел? И досега
никой не чува моя зов,
зли сенки ме дебнат,ров
е зинал и цяла яма
пред мене зее.Истина няма.
Била съм тъжна,унила,печална,
представяла съм се за многострадална....
Неспокойна душа съм,борбена,силна,
докога ще водя борба непосилна,
вятърни мелници докога ще гоня?
За предатели жалки сълзи не роня.
Цяла гвардия наемни войници-
голяма пасмен,жени с парици,
като пиявици в мене са впити,
но дишам,живея с юмруци свити.
"Търпи, ще си спасиш душата."
Аха,но где си,истино свята?
Свят неспокоен създаден погрешка,
кат цирей гноен,не цар,а пешка
върти и разбива мойте мечти.
Не се предавам! Боли. Ще боли.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
