За болката не ща да пиша,
но тя разяжда ме до скръб,
аз люляците не мириша
и нямам си солиден гръб.
Да лъжа не умея и не мога,
не искам заблуждения, химери,
със себе си и днес съм строга,
и с всеки който ми се дзвери.
Пропита от тъга до кости,
мъка изпива ме, души,
но бих посрещнала аз "гости",
бих се усмихнала дори!
С надежда, вяра аз живея
и моля се за теб, за мен,
за истината аз копнея,
за щастие, за светъл ден.
Не гледай, че мърморя, споря,
така по своему се боря
и хапя, ръфам на парчета
лоши момичета, момчета.
Не съдя, не, аз не съм БOГ
и боря се по своему повтарям,
браня се, не монолог
ще правя тук. Затварям.
Сърцето си затварям за едни,
които злоба ги коси,
сърцето ми отворено за вас
е честни люде в този час.
Обичам истинското ще призная,
на лошото му виждам края,
макар и да не доживея,
цялата в надежди грея!