Проклета да си ти, змия,
която ме опаса, пиеш
кръвта ми всеки ден, боа
ли си, защо се виеш?
Нападна ме и тази нощ
в съня ми, срещу мен изсъска,
с каква омраза, злоба, мощ
сияеща във ореол изсъска.
Красива си, дебела, къса,
пъстра в шарки и искри,
дори леглото ми раздруса
и не остави да заспи
сърцето мое клето, болно
потънало в печал, тъга.
Защо, змия, волно, неволно
танцуваш танца на смъртта?
Стига съска, не искри,
скрий се в твойта дупка черна,
ще те насека, боли....
не, няма само да те перна!
Силна си, хитра, лукава,
напила се с човешка кръв,
да ме захапеш искаш,вириш глава,
стоманена е мойта кръв!