Събужда ме писък на птица,
не е славей, гургулица,
не е каква да е, а сова!
Започвам седмицата нова.

Поглеждам във далечината,
полет на птицата крилата
проследявам и протягам
ръце нагоре към небето,
където тегли ме сърцето,

но совата ми пречи,гледа
ококорена от мен на педя,
забила остър поглед в мен,
а вън денят е тъй студен!

По нея хвърлям със обувка,
не става тя дори за мръвка
ни килограм, ни грам,
но мене си хареса, знам.
Нещастие ми носи тя!
Накрая все пак отлетя.