Напънало се малкото жребче
на кобилка да се прави,
обяздвали го силните мъже
със мускули, глупави.
Решило то, че е велико,
надуло се до спукване дори,
с ездачите си било сито,
в един от тях се влюбило дори.
Но както всичко в тоз живот
омръзнало му на каубоя
със нова стръв и страст, похот
обяздвал пак каубоя
но друга - истинска кобила.
От нея паднал и разбрал,
че туй било камила.

КОБИЛКАТА - ХАЛА

Една кобилка имала крила,
крилата я наричали децата,
но случило се ей така,
че и отрязали крилата.
Виновните се изпокрили
и не намерили те сили
да и признаят днес греха
пред Господ Бог на Коледа.
Препускала в снега на воля,
опитвала се да лети,
обричали я на неволя,
но тя имала мечти.
И цвилела дори проклета
от хора зли -диви прасета,
които ровели в пръстта
и и предричали смъртта.
Кобилката била щастлива,
чувствителна, добра и мила
и вярвала във любовта,
във истината, в правдата.
Със тази вяра победила
и придобила нова сила,
устремена полетяла
с крила нови. Кобилка - хала!