Постинг
04.05.2014 01:48 -
ТВОРЧЕСКИ СЕ НАПЪНА И Kapitan_Nemo
ОЧАКВАНЕ
Над мен небето тихо се разпуква.
Ветрее мракът дрипи – чер сатен.
И слънцето изписва с главна буква
началото на новия ми ден.
Дано за обич Бог ми го е пратил.
Аз вече се изгърбих като мост –...
все чакам да посрещна стар приятел
и да нахраня някой късен гост.
Невям преминах своята пътечка?
Дали бях песен? Плач? И птичи вик?
До пролетта са пропасти от вечност,
а до снега остана само миг.
С протегната душа ви пея песни.
Четете – ако още си личи –
написах ви на гърбавите преспи:
"Обичам ви!" – със слънчеви лъчи !
Kapitan_Nemo
Опази Боже! Какъв ужас!
"Над мен небето тихо се разпуква" -
Драги, няма тихо разпукване,ако изобщо думата отговаря за небето.
"Ветрее мракът дрипи – чер сатен."
И определено това изречение не е смислово.Мрак не може да ветрее,ветре,изетрява мозъка на човек,когато пише нелепости!!!
И дрипи или дипли? И дори така да е как ще да стане това и то точно в сатен? Защо ли,защото лъщи,защото е лъскаво?Нима небето е лъскаво и то нощем?!
"И слънцето изписва с главна буква
началото на новия ми ден"
Горкото Слънчице! Тежка задача- да пише при това с големи главни букви и то новият ден на един земен човек.Голяма грижа трябва да му е?! Абсолютни небивалици,дори не са и фантазии, а нелепости салудничави!
"Аз вече се изгърбих като мост –..."
Колко е художествено,но май архитектурно. Нали е капитан за вода и мостове бълнува.И каква е разликата между гърбицата на капитана и моста за който пише? Архитектурна или поетична?!
Най после нещо смислено-да посрещне скъп приятел и да нахрани гост, но защо някой, някой гост? Защо е този контраст-скъп приятел-някой гост? Това не говори ли за раздвоение на мисълта на твореца?!
"Невям преминах своята пътечка?
Дали бях песен? Плач? И птичи вик?"
Така и така не се разбира как се преминава пътечката и защо точно думата "преминах"
още повече че не му е ясно дали е песен,плач или вик, и още повече че след пропасти от вечност, и само миг,които хич не се връзват пак започва да ни пее и пише на гърбави преспи че обича и то със слънчеви лъчи?! Гърбици...слънчеви лъчи...май е доста противоречиво и грозно,не поетично!
Ааааа....финалът вече си го бива-трябваше да се каже , да се напише нещо силно вълнуващо и при това незаменимо,като - "Обичам ви!" – със слънчеви лъчи ! Kapitan_Nemo
Но пак - със слънчеви лъчи ?Как ли става това обичане,
защото слънцето няма сърце, нали, а само топли и блести,гори?!
Ако беше написано -Обличам Ви май по става,
но по принцип си е фантасмагория цялото творение капитаново.
Капитане,далече си от сушата-Земята и от поезията!
Над мен небето тихо се разпуква.
Ветрее мракът дрипи – чер сатен.
И слънцето изписва с главна буква
началото на новия ми ден.
Дано за обич Бог ми го е пратил.
Аз вече се изгърбих като мост –...
все чакам да посрещна стар приятел
и да нахраня някой късен гост.
Невям преминах своята пътечка?
Дали бях песен? Плач? И птичи вик?
До пролетта са пропасти от вечност,
а до снега остана само миг.
С протегната душа ви пея песни.
Четете – ако още си личи –
написах ви на гърбавите преспи:
"Обичам ви!" – със слънчеви лъчи !
Kapitan_Nemo
Опази Боже! Какъв ужас!
"Над мен небето тихо се разпуква" -
Драги, няма тихо разпукване,ако изобщо думата отговаря за небето.
"Ветрее мракът дрипи – чер сатен."
И определено това изречение не е смислово.Мрак не може да ветрее,ветре,изетрява мозъка на човек,когато пише нелепости!!!
И дрипи или дипли? И дори така да е как ще да стане това и то точно в сатен? Защо ли,защото лъщи,защото е лъскаво?Нима небето е лъскаво и то нощем?!
"И слънцето изписва с главна буква
началото на новия ми ден"
Горкото Слънчице! Тежка задача- да пише при това с големи главни букви и то новият ден на един земен човек.Голяма грижа трябва да му е?! Абсолютни небивалици,дори не са и фантазии, а нелепости салудничави!
"Аз вече се изгърбих като мост –..."
Колко е художествено,но май архитектурно. Нали е капитан за вода и мостове бълнува.И каква е разликата между гърбицата на капитана и моста за който пише? Архитектурна или поетична?!
Най после нещо смислено-да посрещне скъп приятел и да нахрани гост, но защо някой, някой гост? Защо е този контраст-скъп приятел-някой гост? Това не говори ли за раздвоение на мисълта на твореца?!
"Невям преминах своята пътечка?
Дали бях песен? Плач? И птичи вик?"
Така и така не се разбира как се преминава пътечката и защо точно думата "преминах"
още повече че не му е ясно дали е песен,плач или вик, и още повече че след пропасти от вечност, и само миг,които хич не се връзват пак започва да ни пее и пише на гърбави преспи че обича и то със слънчеви лъчи?! Гърбици...слънчеви лъчи...май е доста противоречиво и грозно,не поетично!
Ааааа....финалът вече си го бива-трябваше да се каже , да се напише нещо силно вълнуващо и при това незаменимо,като - "Обичам ви!" – със слънчеви лъчи ! Kapitan_Nemo
Но пак - със слънчеви лъчи ?Как ли става това обичане,
защото слънцето няма сърце, нали, а само топли и блести,гори?!
Ако беше написано -Обличам Ви май по става,
но по принцип си е фантасмагория цялото творение капитаново.
Капитане,далече си от сушата-Земята и от поезията!
Тагове:
Търсене
