Тъжно ми е ,пусто,но не плача!
Няма никой,скука тегне и боли!
Чувам дъжд и гръм във здрача,
Чувам дъжд и гръм, а не вали.
С очи искящи-въпрос без отговор,
оттеглянето  ти прощавам,
пея в нечувани тоналности
канони,не,не оглупявам,
а хвърлям в пазвата си плод желан.
Гледаш ме със поглед ням.
Как не спрях се, не заплаках
измислена от някои  и забравена?
Аз не молех, аз не чаках,
не бях от никой галена.
Обречено безсъние мами
очите мои,любовта,
едно око обаче гледа,
за мен открива път,следа!