аз се трудя нощ и ден?!
Човешкото във мен напира,
от труд съм лъскава секира!
/басня/
"Секира остра като хала
в гора вековна се въртяла.
От сеч бездушна-в пот обляна,
пратила на Ела закана:
-Ще те отсека! Гордо се държиш.
И мамиш всички, че света красиш!
-Смили се!-замолила Елата.-
Зло не правя, пазя аз росата.
Нежно радостта напира в мен
подслоня ли пътник уморен.
Секирата и пояснила:
-Наивница не ставай, мила!
Превърна ли те в сап за брадва-
трудът тогава ще те радва!...
Лъчезарна ти ще разбереш:
гордостта е други да сечеш!"
Защо доброто по света
тъй дразни хората?
Защо омразата и злото
тъй кефи им окото
и мачкат безогледно
красивото, таланта?
Поставят го във празна чанта
и носят го къде ли
от тъпа суета?
И тъй доказват колко жалки са сега.
Но слава Богу силна съм жена.
Тагове: