А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ :: ПОЗНАХ ТЕ, ДРАГА, ТИ СИ ОТ ТЕЗИ ДЕТО. . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.04.2015 22:02 - ПОЗНАХ ТЕ, ДРАГА,ТИ СИ ОТ ТЕЗИ ДЕТО....

Автор: sekirata Категория: Поезия

Прочетен: 876 Коментари: 4 Гласове:

Та така, драга!

Познах те, от раз. Ти си от онези, които приказват, пишат фантасмагории, не мечти, а просто измишльотини-не логични нещица! От онези хорица, които не са в реала. Как ще населяваш, живееш в душата на друг човек какъвто и да е той, ами кажи го, напиши го по друг начин, а не така нелогично и птица в сърцето му с гнездо се изкара. Знам, метафори и .т .н , но се подбират, всичко се подбира, най подходящото, а не просто ей така ги брулваш! Стана и историческо -"история" и епично-"приказка" ?! Ей, как така ?! Не е логично!

"за мен самодивите ти наричат
древни думи за нещастна любов...
в песни неистини вплитат,
че съм в едно...
и Кръста,
на който бедната ти душа ще разпъна
и въжето...
на което ще обеся твойто човешко сърце"

А тук направо си се отнесла,
никакъв смисъл,
реалност....та стигна и до бесило и то на сърце!
После пак се връщаш като любовна дори и в съня,
а мъжките мечти би трябвало да наречеш по друг начин когато е в стих!
Идваш в съня му, а се наричаш сън? Тук нещо не се връзва?! Накрая стигаш до това че все пак си жена, която с умисъл , идеята е взета от някъде, но нееее....! Така става накрая в стих, за да се засили чувствеността, но не и в този стих, защото преди да заявиш че си жена си писала ред нелепости и глупости нереални и неверни, които биха накарали всеки здраво мислещ човек да се усъмни дали наистина си ЖЕНА ! И имаш ли ...враг.
sekirata

"не ме ли позна...
аз живея във тебе...
населявам душата ти...
във сърцето съм свила гнездо
аз съм другата твоя история...
твоята приказка за отминал живот...
аз съм твоето вричане...
за мен самодивите ти наричат
древни думи за нещастна любов...
в песни неистини вплитат,
че съм в едно...
и Кръста,
на който бедната ти душа ще разпъна
и въжето...
на което ще обеся твойто човешко сърце
че съм още твойта незаслужена с нищо,
осеяна с тръни житейска Голгота...
при това без да съм Истината
не съм и Пътя
нито пък съм Живота...
вярно... не съм...
но в твоите сънища идвам на пръсти -
пожелавана в мъжките ти мечти...
кога ли...
когато сънуваш наяве,
със широко отворени невинни очи...
аз съм тази,
към която мисълта ти се връща неволно
дишам със теб секунда, минута... целия ден
и прииждам в дъха ти като онази вълна,
която завърнала се към родния бряг...
е на път да удави и мен...
... знам, не знаеш коя съм...
аз съм сън, химера, мечта
и съм онази жена -

от огледалния свят...
... и съм най-обичащия
и близък до сърцето ти враг "

Жени Иванова