Сребърни крила
ти ми подари,
силна съм била
каза ми - Лети!
Но тежи среброто
паднах и видях
във доброто злото
усетих, прозрях...
С сребърни крила
да блестя не ща,
над градове, села
не искам да летя,
че после от високо
пада се аз знам
и око за око,
бумеранга, спам.


Но стоманата не е сребро,
нито желязото, с добро
искам  да остана в Вас,
макар секира да съм Аз.

стихове А.Х.Т. sekirata

 

Точно така, с добро, макар че понякога си много остра.

А това какво е желанието ми с добро да става всичко май си остава само желание.Живеем в Абсурдан държава и народ абсурдански!

Лека вечер!